* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Нивите дюлюм по дюлюм,
лозята ред по редом,
ливади с тънки синджири.
Делили, не се скарали,
най-подир ми се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Като конете делили -
един за други цвилили;
като соколи делили -
един за други пищели.
Павел Петранка продума
- Аз на нива отивам,
прави, каквото правиш,
брата да погубиш,
имота на нас да остане!
Петранка, булка хубава,
всичко на Петра обади,
с бяло го платно покрила,
черни е дрехи облякла.
Павел конете пасеше,
на небе орле пищеше,
два го соколо биеха.
Орлето пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
двет години мътила,
едно братче не порастила!
Петър се много натъжил,
бързо в къщи се върна,
Петранка отдалеч го посрещна,
Петър платното повдигна.
Като жив брата си сгледа,
двама се прегърнаха,
Павел на Петър думаше:
- Халала да ти е имане,
като си жив останал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015