* * *

Делба на двама братя

Двама бракя делба делят,
за делба се не скарали,
скарали се за враната коня.
Петре вика: "Азе кье вземем татковата коня!"
Нико вика: "Мене дай татковата коня.
Азе к' идем любо да си тража.
Тизе земи таткови чифлици!"
Петре вика: "Тизе земи таткови чифлици,
аз кье вземам коня ем соколи!"
Па се бракя, богме, не погагят.
Яне Петре тая врана коня
и си взема два млади сокола,
та кье иде у гора зелена.
На любо си потийом говоре:
- Ангелино, мое пръвно любо!
Я кье идам у гора зелена,
я кье идам лова да улавам,
а тизека ручок да уготвиш,
та да туреш отрова у него,
та да викнеш девера на ручок -
да отровиш мой брата Никола:
сега стока на нас да остане!
Ако тизе това не учинеш,
кье ти сечам нозе до коленя,
кье ти сечам ръце до раменя,
кье ти въртам твои църни очи!
Па отиде Петре у планина.
Шчото беше млада Ангелина,
уготвила тай сладок ручок,
не турила тай силна отрова,
тук турила меда и шекера,
та викнала девера на ручок.
Ем го викна, ем па му кажа:
- Е ти, брате, е ти, мой девере!
како ми твой брат наръчил!
Да те викам азека на ручок,
та да турам тай люта отрова!
Я не турих тай люта отрова,
току турих меда и шекера!
Он й рекал: "Да си жива,
да си жива, моя мила снахо!
Я кье бегам на тая тугя земя,
сета стока на вас да остане,
салте азе живо да си бидам!"
- Немой, браче, слушай да ти кажам -
тугя земя, тугя е голема.
Айде ние това да правиме:
тизе легни на високи чардак,
тизе легни, божем си умрело.
Азе тебе с платно кье покриям.
Кога кье дойде твойта мила брата,
ако тебе оно си заплаче,
тогай стани на юначки нозе.
Ако дойде смешно и весело,
тогай бегай тау тугя земя!
Ако мене ръце ми пресече,
азека сум господинска керка -
мене татко сакато кье чува!
Петре три дни седе у гора зелена,
па не може лова да улови,
па излезе на висока чука,
зададе се едно църно орле.
Пушчи сокол орлето да хване,
па се биха три днии три нокя,
ни орле пагя, ни соклето пагя.
Ете иде това сиво сокле
и на Петре потийом говоре:
- Е ти, Петре, е ти, мой господар!
Я ми пушчи брата на имдата
да хванеме това църно сокле!
Па му пушчи брата на имдата,
едно литна више на небеси,
едно слезе доле на земята,
та хванаха това църно орле.
Донели го на млади Петрета,
заплака се това църно орле.
А Петре му потийом говоре:
- Защчо плачеш, море църно орле?
Не се ядеш, азе да те ядам,
не кюм азе тебе да те труям!
А орле му потийом говоре:
- Е тизека, Петре господаре!
Я не плачам, дека си ме хванал,
току плачам мои осум бракя.
Осмината у кръв загинаа,
у кръв загинаа у московска войска,
сам азека от кръв избегах!
Да ми беа мои мили бракя,
от соколи нишчо не би останало!
Тогай бе Петре нажали:
"Кога орле бракя траже,
а я дома шчо сум наръчил?
Да погуби моя мила брата!
Кога мене на аскер потражат,
кой кье мене на имдат да дойде?"
От туй ст ана млади Петре,
па си яна тая врана коня.
Дека търче Петре, дека оде,
влезе си у рамни дворови.
Ангелина низ дворови оде,
низ дворове оде, бели пръсти кърше,
а Петре й потийом говоре:
- Ангелино, мое пръвно любо!
Дали свърши я шчо ти наръчих?
- Та свърших, та како ли не сум!
Изкачи се на високи диван,
та да видиш, брата мъртов леже!
Кога виде тая мила брата,
дека леже под той бело платно,
та си взема това ружно ноже,
та сакаше сам да се убоде!
Придържа го млада Ангелина
и на брата потийом говоре:
- Стани, браче, на юначки нозе,
оке брат ти сам да се убоде!
Тогай стана брат му от под платно,
па се двойца прегърнале.
Додека са живеале,
никога се не скарали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015