* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата,
злато с кантар мерили,
а пък гори и ливади
с тънки, длъги синджири.
Най-после са се скарали
за два ми сиви соколе,
за два ми коне харнени,
не могли да ги разделят.
Ако соколе разделят -
един за други пищеха,
ако конете разделят -
един за други цвилеха,
не могат да ги разделят.
Павел Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
я ще си коне изведа,
конете и соколите,
из татково си ливаде.
Тебе ще ти поръчам -
тлъсти пауни да уловиш,
всекакви манджи наготвиш,
вътре отрова да сложиш.
Брата ми да повикаш,
та брата ми да отровиш,
всичко за назе да остане!
Нали Петранка разумна,
тя си Павел изпрати,
па си порта затвори.
Като си в къща влезнала,
всекакви гостби наготви,
па си девер Петър повика:
- Я, ела да обедваме,
че брат ти ми е поръчал -
тебе да си отрова,
всичко за назе да остане,
но аз нема да го свърша.
Ти ще се наобедваш,
жив на мъртъв ще се престориш,
факли свещи ще ти запаля,
платно през очи ще ти прекрия.
Яла го Павел, че иде
и на Петранки продума:
- Либе Петрано, Петрано,
дали си това извършила
дек съм ти го поръчал,
ако бех азе глупав,
бар ти разумна да си била?!
Петранка му продума:
- Можа ли да не го извърша,
като си ми поръчал?!
- Либе Петранко, Петранке,
като си коне изведох,
коне и соколе из татково си ливаде,
като си пуснах соколе,
и те орлица гонеха
и орлица си пищеше,
и майка си кълнеше:
"Проклета да е майчица,
три пъти в година мътила,
баре едно братче да съм имала,
ако съм братче имала,
то ща ма мене отърве
от тия върли соколе!"
Я, като ги дочух,
я се за братец сетих.
Веднага соколо свалих
и към назе тръгнах.
И тя му порта отвори,
той право при братец отиде
и викна, та заплака.
Брат му под платно стана
и при Петранка отиде,
ръце и колене целуна
и на Петрана продума:
- Снахо Петрано, Петранке,
всичко татово имане,
конете и соколете,
всичко за тебе ще бъде,
че ти ме на свет остави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015