* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делиха,
Петър и Павел двамата,
всичко по равно делиха,
за нищо не се скараха -
ливади с тънки синджири делиха,
лозята ред по ред делиха,
чукан по чукан четоха,
да се двамата не излъжат.
За нищо не се скараха,
останаха два коня хранени
и два сиви сокола.
Павел на Петър думаше:
- Как ще си коне разделим?
Ако си коне разделим -
един за друг ще цвилят;
ако соколи разделим -
един за друг ще пищят!
Една ми сутрин рано,
Павел на нива отива
и на жена си поръча:
- Петранке, булка хубава,
ще наготвиш гостби хубави,
брат си Петър да отровим,
имане за нас да остане!
Павел на нива замина,
Петранка, булка хубава,
тя си драгинка събуди
и на драгинка си каза:
- Ти, ако ме, драгинко, послушаш,
аз ще ти кажа нещичко,
какво бате ти заръча -
да наготвя гостби всякакви,
отрова у гостба да сложа,
тебе, драгинко, да отровя,
имане за нас да остане.
Ти ще ме мене послушаш,
като се зададе бате ти,
сред къщи ще полегнеш
и с бяло платно ще те покрия,
тъй да те бате ти завари.
Павел, като ореше на нива,
че си соколи той пуска,
соколи високо хвъркаха,
че си нападнаха едно орленце.
Орленце пищи и вика:
- Майно ле, стара майчице,
три пъти в година мътиш,
едно ми братче не отгледа,
на мене помощ да дойде
от соколи да ме отърве!
Като чу Павел тез думи,
бързо си коне оседла
и у тях си отиде.
Петранка порти отваря,
с черна кърпа на глава.
Павел Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
дано не си го извършила,
каквото ти аз поръчах!
Като влезе Павел вкъщи,
като видя брат си сред къщи,
лежи умрял,
че викна Павел да плаче:
- Какво си аз направих,
пусто да остане туй имане,
кога си без брат останах!
Тогаз Петър скочи под бяло платно,
и у брат си се улови,
и на брат си думаше:
- Всичко ти, бате, харизвам,
дето ме буля жив остави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015