* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делиха,
Петър и Павел двамата,
всичко по равно делиха.
Сам им остана да делят
до два ми сиви сокола,
до два ми бели атове.
Ако конете разделят -
един за други цвилеха;
ако соколи разделят -
един за други пищяха.
Чуди се Петър, мае се,
какво да стори, направи,
той на жена си думаше:
- Петрано, либе Петрано,
ази ще в къра да ида,
конете да си напаса.
Тебе те тука оставям,
да месиш бели хлябове
и сготвиш гостби хубави.
В гостба отрова да сложиш.
Павел на гости ще каним,
ще каним, да го погубим!
Петър си в къра отиде
и си конете натири,
трева зелена да пасат,
а той под сянка полегна.
Като нагоре гледаше,
в небе се бият два орла.
Сиво соколче гонеха,
соколче пищи и бяга,
и се на Бога молеше:
- Божне ле, мили Господе,
защо си нямам и аз братче,
да дойде да ми помогне?
Петър от долу гледаше,
че ми се жалба нажали,
че ми било лошо без братче,
че си конете подкара,
че си в село отиде,
и на Петранка думаше:
- Ти стори ли го, Петранке,
каквото аз ти поръчах?
Петранка дума на Петра:
- Всичко си, либе, приготвих,
бели хлябове опекох,
хубави гостби посготвих,
отрова не съм сложила.
Чакам те, либе, да дойдеш,
отрова, либе, да сложиш.
Петър Петранке думаше:
- Отрова не ще слагаме!
Павел на гости ще каним,
да ядем, още да пием,
коне и соколи ще делим,
ще делим всичко по братски,
че без брат лоша работа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015