* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили,
дялба делили - бащина дялба.
Лозята по ред делили,
нивите със синджир делили,
парите със шиник делили.
Останало да делят
дор два коня хранени,
дор два ми сокола.
Павел се чуди и мая -
ако си соколи разделят,
един за други ще пищят,
ако си коне разделят,
един за други ще цвилят.
И си мисли, намисли,
на булка Петранка продума:
- Булке Петранке хубава,
аз ще, Петранке, да ида,
соколи да си разходя.
Ти, Петранке, ще останеш,
гостби да наготвиш,
в гостби отрова да сложиш,
брата Петра да отровиме,
че бащино имане за нас да остане!
Павел си соколи разхожда.
Кога си соколи пусна,
соколи орленце видяха,
видяха и се спуснаха.
Орленце пищеше, люто кълнеше:
- Девет пъти мойта майчица люпи,
едно ми братче не измъти,
сега от соколи да ме отърве!
Кога си Павел зачу тез думи,
веднага си соколи повика,
и си конче възседна, и си в село отиде.
Като си в село отиде,
на Петранка дума, продума:
- Петранке, булка хубава,
какво ти поръчах - стори ли го,
брата Петра отрови ли?
- Каквото си ми, Павле, поръчал,
всичко свърших, направих!
Павел дума, продума:
- Как го стори, Петранке?
- С платно съм го покрила.
Павел викна, заплака:
- Петре, братко Петре,
бащина дялба няма да делиме!
Докато Павел тез думи издума,
Петър платното откри.
Братя се двама хванаха
и си бащина дялба не разделиха
и си двама братски заживяха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015