* * *

Делба на двама братя

Имала й мама, имала й
дор двама синка рождени,
Иван и Стоян, два брата.
Храняла й мама, гледала,
храняла, изхраняла ги,
гледала, изгледала ги,
а че ги мама ожени.
Мало са много минало,
мало много - девет години.
Децата им са посбили,
майките им уйдисали,
бащите им са скарали.
Събрали ми са, събрали
бащина делба да делят,
бащини росни чаири,
росни зелени ливади.
Делили, разделили ги,
току ми, холам, остана
дор два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
И тия са чудят и маят
кое накого да дадат:
конете да ги разделят,
един за други ще цвилат,
и соколи да си разделят,
един за други ще пищят.
Стоянчо, братец по-голям,
Той на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
правиш, Петранке, що правиш,
брат ми Ивана да отровиш,
всичкото на нас ще остане!
Той си конете изкара
и си соколи помами,
а че ги Стоян заведе
да си конете напасе
и си соколи расоди.
Петранка, булка хубава,
тя била хитра, разумна,
не си Ивана отрови
със пуста черна отрова.
Хванала й паун пиленце,
наготви топла обяда,
отвзела бяло бакраче,
привлезе в изби дълбоки,
наточи вино червено
и на Ивана думаше:
- Драгинко Иване, мил булин,
с батя си ку са карахте,
я мене не намесявте.
Я яла да обядваме!
Че го Петранка упои
със руйно вино червено.
Легнал е Иван, че заспал.
Петранка, булка хубава,
разключи пъстри сандъци,
извади платно ленено,
ленено и копринено,
че му лицето прикрила,
вошчана свещ му запали.
Стоянчо, братец по-голям,
когато Стоян отиде
да си конете напасе
и да си соколи расоди,
отде са, холам, зададе
едно ми сиво орленце.
Той си соколи отпусна,
па си орленце хванаха,
дясно му крило откъснаха.
Орленце пищи до бога:
- Боже ле, мили Господе!
како е добре, Боже ле,
два брата да си уйдисват.
Ний сега двама да бяхме,
не щяха да ме навият,
да ми крилцето откъснат.
Като го зачу млад Стоян,
Стоян му жално дожаля,
още му криво докривя,
че се на конче възметна
и си соколи поведе,
бърза у село да иде,
брат си Ивана да свари,
дор го Петранка не отрови.
Като си Стоян отиде,
Иван сред къщи лежеше
и с бяло му платно прикрила,
вошчана свещ му гореше.
Като го видя млад Стоян,
жално и милно заплака
и на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ку ти рекох на шъга,
и ти го зе за истина,
брат ми Ивана отрови!
Като го зачу млад Иван,
и той се от сън събуди
и на батьо си думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
како ти толкоз дотегна,
жално и милно заплака?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015