* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
бащино тежко имане,
нивите с въжа мерили,
лозята ред по ред делили,
ясаци по дюлюм делили,
ливади с тънки синджири,
парите с кантар теглили,
за нищо ни се скараха,
най се, холан, скарали
за два ми коня хранени
и за два сиви сокола.
Петър Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
утре ми света неделя,
заранта рано да станеш,
хубави гостби изготви,
долу дюкяни да идеш,
силна отрова да купиш,
вътре отрова да сложиш,
моето братле Павелчо,
Петранке, да отровиш,
всичкото имане да остане,
нивите, още лозята,
лозята, хем ливадите,
коне хранени, соколите.
Павел на църква отиваше,
покрай булини си мина
и си се в тях отбива.
Негова буля Петрана,
тя си на Павлю думаше:
- Драгинко Павле, драгинко,
знаеш ли, драгинко,
бати ти какво ми поръча -
хубави гостби да сготвя,
отрова вътре да сложа,
тебе, дръгинко, да отровя,
да остане всичкото имане за нази.
Петър си в ливади замина,
коня хранен препусна
по тия зелени ливади,
птици соколи пусна,
на тия сини ясни небеса.
Петър из ливади ходеше,
сини соколи хванаха,
едно ми малко орленце,
то се на Бога молеше,
люто майка си кълнеше:
- Проклета да си, майко льо,
защо не си ми отхранила
още ми един брат,
да ме от соколи отърве.
Петър се много нажали,
птици соколи повика,
и коня хранени си хвана,
и препусна през зелени ливади,
и си в къщи отива.
Петър на порти похлопа,
Петранка, булка хубава,
му порти отвори
с черна забрадка забрадена,
Петър Петранка думаше:
- Петранке, булке хубава,
ти отрови ли мойто братле Павелчо?
- Отрових го, Петре!
Петър си коне прибира
и в къщи влиза.
Като брат си в ковчег вижда,
с бяло платно покрит,
ножа от кръста извади,
да се сам погуби.
Брат му от ковчега изскача,
и се братски прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015