* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Всичко по равно делили,
нивята декар по декар,
лозята редом по редом,
ливади дюлюм по дюлюм,
за нищо не се скарали.
Най ми са се скарали
за два ми коня хранени
и за два сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Петър Петранке думаше:
- Петранке, любе Петранке,
аз на ливади ще ида,
коне на пайвант да пусна,
соколи със мене ще взема.
Ти вземи, любе Петранке,
хубави гостби да сготвиш,
във тях отрова да сложиш,
брата Павела да поканиш,
хубаво да го нагостиш и отровиш,
имане на нас да остане.
Като си Петър заминал,
Петранка, булка хубава,
тя си на Павля продума:
- Драгинко, драги Павле ле,
бате ти лошо ми е наръчал -
да взема да те отровя,
но туй, каквото ми е наръчал,
не ще го сторя, драгинко!
Най-хубаво ще стане,
ти на креват да легнеш,
в бяло платно да те увия,
със китки да те накича,
бате ти, кат се зададе,
ще викна, брате, да плача,
като над смъртник.
Петър, кат на ливади отива,
коне на пайвант чактисва
и сокола пуща да лети.
Ах, че го неприятели найдоха,
сокол си пищи и вика:
- Къде си, братко, да дойдеш,
от душмани да ме отървеш!
Кат' чува Петър тез думи,
бърже си в къщи отива
и на Петранка извиква:
- Петранке, любе Петранке,
каквот' ти, любе, поръчах,
да н'си го, любе, свършила,
аз ти го казах на шега,
ти си го взела истина!
Право при Павел отива
и се отгоре му хвърля.
Павел под платно подскача
и той батя си прегръща.
Петър на Павел продума:
- Павеле, братко по-малък,
халал ти струвам, братко ле,
бащино тежко имане,
само ти, братко, жив да си!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015