* * *

Делба на двама братя

Петър и Павел два брата,
два брата, два близнака,
делба са се делили,
делили и разделили.
Сал не могли да разделят
до две ми кончета хранени,
две кучки ловджийки
и два сиви сокола.
Кончетата един за друг цвилеха,
кучки една за друга квичеха,
соколи един за друг цвърчеха.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
зарана ране да станеш,
хубаво, Петранке, да сготвиш,
да сготвиш, в гостба отрова да сложиш,
братът си Павел покани,
да го, Петранке, отровиш!
Сутринта рано станала,
Петър си на лов отиде
в бащини ниви, ливади,
па си Петър полегна,
полегна и си задрема.
Соколи са се вдигнали,
та са орленце свалили.
Орленце пищи и говори,
майка си люте кълнеше:
- Проклета да е майка ми,
три пъти летес да е мътила,
братленце да ми е измътила,
от тука да ме избави!
Сепна се Петър, събуди
и у дома се завърна.
Петрана, булка хубава,
нали си беше разумна,
братът си Павел повика,
всичко му е разказала:
Братче ле, Павле, братче ле,
жив се на мъртъв престори,
бачо ти каил ще стане.
Петър си у дома пристигна
и си на порти почука.
Петранка, булка хубава,
портата отворила
с черна кърпа на глава
и с бистри сълзи на очи.
Петър Петранки продума:
- Аз се, Петранке, шегувам,
наистина ли го стори?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015