* * *

Делба на двама братя

Двама брата дялба делили,
Павел и Петър двамата,
бащино тежко имане -
ниви с въже мерили,
ливади с тънки канапи,
парите с кантар теглили.
Най-подир ми се скарали
и то да е барем за нещо,
заради нищо и никакво,
зарад два коня хранени
и два ми сиви сокола.
Три дни и три нощи делили,
конете цвилят и ритат,
един се от друг не делят;
соколи пищят и хвърчат,
един се от друг не делят.
Павел Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
аз на лов, либе, отивам,
със двата коня хранени
и с двата сиви сокола.
Аз кога, либе, замина,
хубава гостба да сготвиш,
в гостба отрова да сложиш,
брата ми Петра да гостиш,
та да го, либе, отровиш,
че за нас да си остане
бащино тежко имане,
пари, ливади и ниви,
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола.
Петранка, булка разумна,
когато Павел заминал,
хубава гостба сготвила
и си на Петра казала:
- Драгинко, драги деверко,
батю ти Павел поръча
хубава гостба да сготвя,
в гостба отрова да сложа,
да те, драгинко, отровя,
че за нас да си остане,
бащино тежко имане,
пари, ливади и ниви,
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола.
Драгинко, драги деверко,
я влез във соби шарени,
че се на умрял престори.
Аз ще те с платно покрия
и с черно ще се облека.
Бачо ти, в гора щом влезе,
пишман ще, драгинко, да стане.
Сдумали се и го сторили.
Петър в собите влязъл
и се на умрял престорил.
Петранка го с платно покрила.
Павел, в гората щом влязъл,
със двата коня хранени
и двата сиви сокола,
в небето ястреб се виел.
Кат го видели соколи,
двата се, холан, спуснали,
в небеса ястреб хванали,
жив му месата кънали.
Ястреб си дума, не дума,
тогаз е ястреб продумал:
- Проклета да е майка ми,
дето ме мене сам роди,
дето си братец аз нямам,
да дойде, да ме отърве!
Като чу Павел тез думи,
нему се жално нажали.
Бърже си конче възседна
и се назаде повърна.
Конче си в галоп караше
и си от далеч викаше:
- Либе Петрано, Петранке,
каквот' ти, либе, поръчах,
аз ти го на шега поръчах,
сакън, да не си го сторила!
Кога във двори той влезе
и си от кончето слезе,
Петранка черно носеше.
Кога във соби погледна,
Петър под платно лежеше!
Павел се жално нажали,
остро си ножче извади,
във сърце да се прободе.
Само се веднъж провикна:
- Халал да ти е, братко, имане,
пари, ливади и ниви,
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола…
Само ти да ми си жив!
Петър го жално гледаше,
захвърли платно и скочи,
право при Павел отиде,
на страна ножче захвърли
и го по братски прегърна.
Петър на Павел думаше:
- Аз имот, братко, не искам!
Искам заедно да бъдем,
заедно да ядем и пием,
и братски да си живеем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015