* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делили,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане -
с кантар са го теглили,
теглили, та го делили.
Нивята с въже мерили,
а пък лозатя ред по ред,
ливади с тънки синджири.
Конете не се деляха,
едни за други цвиляха;
соколи не се деляха,
едни за други пищяха.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще с конете да ида,
конете да си напаса,
соколи да си разведа.
Ти стани, либе Петранке,
стани ми заран на ранина,
наготви гостби угодни,
замеси бели хлябове,
с върла отрова замеси,
брата Павела повикай,
Петранке, да го нагостиш,
Петранке, да го отровиш.
Всичкото за нас да остане!
Петранка, булка разумна,
наготви гостби угодни,
омеси бели хлябове,
повика брата Павела,
не го Петранка отрови,
най го нагости,
и на Павела думаше:
- Бате ле, бате Павеле,
какво ми Петър поръча,
да взема да те нагостя,
нагостя, да те отровя,
всичкото за нас да остане.
Я слушай, бате, я слушай,
на акъл да те науча,
жив се на умрял престори,
аз ще те с платно завия
и ще те с цветя покрия,
вощена свещ ще запаля.
Като си Петър замина,
пусна конете да пасат,
пусна соколи да хвърчат.
Че са се сбили соколи
с едно малко орленце.
Орленце пищи, плаче,
люто майка си кълнеше:
- Проклета да си, майно ле,
как не ми, майко, отхрани
един братец или сестричка,
от соколи да ме оттърве!
Като зачу Петър тези думи,
тогава се Петър усети,
какво ще прави с брата си.
Назад се Петър повърна
и на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
изпълни ли що ти заръчах?
Аз ти го казах на шега,
ти взе ли го истина?
Че стана Петър, отиде,
брата си Павела да види
и си на Павела думаше:
- Брате ле, брате Павеле,
халал да ти е всичкото,
ти да си, брате, жив да си!
Брат си без брата не може!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015