* * *

Делба на двама братя

Имала й мама, хранила,
дор двама сина левента,
по-голям братец - Никола,
по-малък братец - Дамянчо.
Двамата били женени.
Дамянчо дума бате си:
- Я слушай, бате, я слушай,
нещичко ще ти обадя,
дано ме, бате, послушаш.
Хай, да си, бате, разделим
бащино тежко имане,
то стига толкоз ортаклък.
Никола Дамянчу дума:
- Дамянчо, братче по-малко,
по-малко и по-глупаво,
аз кат съм, братко, по-голям,
нещичко ще ти обадя -
сега се дялба не дели,
сега е време пролетно,
пролетно, още работно -
нивята не са жънати,
чаири не са косени,
лозята не са обрани,
парите с лихва дадени.
Дамянчо дума бате си:
- Омръзнало ми й, бате бе,
от един хамбар да вадим,
от една кесия да харчим.
И най ми, бате, омръзна,
кога се вечер завърна,
все женски кавги да слушам
и чужди, бате, хорати,
че защо, заради какво -
пусто орташко имане,
не моя веки да тръпя,
хайде, бе, да се разделим!
Почнали дялба да делят -
нивята с дълги синджири,
чаири с дълги синджири,
лозята кютюк по кютюк,
жълти жълтици с шиници,
среброто с кантар теглили,
кара грошове с кошове.
Всичко са братски делили,
делили и разделили,
сал едно дялба не става,
не става, не се разделя -
дор два ми коня хранени,
дор два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за други ще цвилят,
ако соколи разделят,
един за други ше пищят.
Лоша се кавга скарали,
дялбата са разтурили.
Никола, братец по-голям,
лоша си мисъл намислил,
че влезе в темни обори,
изведе конче хранено,
че го оседла, обюзда,
че взе и двата сокола
и си на булче думаше,
неговата булка Петранка:
- Слушай ме, либе Петранка,
нещичко ще ти поръчам,
ко го, Петранка, направиш,
чехлите ще ти позлатя
от бащино тежко имане;
ко не го, Петранке, сториш,
кат се, Петранко, завърна
главата ще ти отрежа!
Аз ще, Петранке, да ида
в бащини росни ливади
със мойто конче хранено.
На тебе ще ти заръчам -
да сготвиш манджа хубава,
наточи вино червено
и си Дамяна повикай.
С него ще ядете, ще пийте -
в манджа отрова да туриш,
гледай, дано го отровиш -
бащино тежко имане
наше, Петранке, да остане,
да станем първи боляри!
Кат си Никола замина,
Петранка, булка хубава,
хубава и дваж разумна,
сготвила й манджа хубава,
наляла й вино червено
и си му софра сложила,
от очи сълзи порони
и на Дамянча продума:
- Драгинко, мил мой деверко,
страх ме й, драгинко, да кажа,
от тебе не ща да крия!
Кат си бате ти замина,
за бащини росни ливади
със два ми сиви сокола,
как ми бате ти заръча -
да сготвим манджи хубави,
налея вино червено;
в манджи отрова да сложа,
да те, драгинко, извикам
със тебе да ядем, да пием,
да те, драгинко, отровя -
бащино тежко имане
само на нази да остане.
Драгинко, миличък лелин,
станало й девет години,
как са, драгинко, ожених,
от теб съм зло не видяла,
лошава дума не чула.
Туй аз не моя да сторя,
аз ще, драгинко, помоля,
жив-умрял да се престориш.
Аз ще те, драгинко, прибуля,
със бяло платно през глава,
ще викна да те оплаквам -
кат се бате ти завърне,
да видим какво ще прави.
Кат си Никола отиде
в бащини росни ливади,
със неговото конче хранено
и с двата сиви сокола,
легнал е да си почине.
Кат си в небеса гледаше,
в небеса орле хвърчеше.
Че пусна, холан, Никола,
че пусна първия сокол,
да си орлето улови.
Тежка са борба хванали,
орле надвива сокола.
Сокола плаче и граче,
и си братчето викаше:
- По-скоро, братче, да дойдеш,
от орле да ме отръвеш!
Кат чу Никола тез думи,
че пусна втори сокола.
Соколи орле надвиват,
сини му меса късаха,
есни му кърви течаха.
Орлето плаче и граче:
- Мамо мо, да се провалиш,
провалиш, мамо, просениш!
Три гнезда да си извила,
ти и три пъти да си мътила,
за мене брат отгледала,
че да ме сега отръве!
Видя Никола туй чудо,
тогаз му на ум дохожда,
какво й заръчал във село
на булката си Петранка.
Бързо си прибра соколи
и се на конче покачи,
по-скоро в къщи отиде,
отвън Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
що ти, Петранке, заръчах,
ко си го вече свършила,
главата ще ти отрежа!
Петранка, булка хубава,
хубава, много разумна,
тя на Никола думаше:
- Нали знаеш, либе Никола
че как ми снощи заръча -
речено, всичко сторено!
Видя Никола брата си,
със бяло платно прибулен,
мъртъв на земя да лежи.
Извади ножче ловджийско,
Петранка плаче, нарежда,
Дамянча жално оплаква,
руса й коса улови
да й главара отреже.
Чудо й голямо станало -
мъртъв ми на жив да стане.
Никола братче прегръща
и си Дамянчу думаше:
- Дамянчо, братче по-малко,
всичко ти халал аз струвам -
бащино тежко имане,
сал искам да ти продумам -
право са рекли хората,
че брат си брата не храни,
тежко му, който го няма!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015