* * *

Делба на двама братя

Огреяла ясна месечина,
окол нея обграда имаше,
у обграда до два мили брата:
едно Петър, а другийо Павел;
Павел женет, а Петър неженет.
Та са пиле това руйно вино -
Петър чаша взема и "наздраве" вика,
Павел чаша взема и "наздраве" вика.
Согледа го Петър, мило брате,
на Павелу потийо говори:
- Мило брате, Павеле юначе,
чаша вземаш, "наздраве" ми викаш.
Дали мислиш бойове да биеш,
дали мислиш делба да се делиш?
Я Павел му потийо говори:
- Не си мислим бойове да бием,
нел си мислим делба да си делим.
Издумая бракя, па легнаа,
па легнаа бракя, та заспаа.
Кога беше рано отзарана,
Петър стана, та у църкви ойде,
Павел стана, та на лова пооди,
па на любне потийо говори:
- Таком Бога, мое пръвно любне!
Я че идем по гора на лова,
па че идем по тийо езере
да си ловим шатки златокрилки.
Ти уготви сладки, благи манджи,
па натурай той люта отрова -
кога дойде Петър из църквите,
да отровиш Петра, мой браток,
да го, мори, жива не затечем!
Тогай любна си го послушала,
та наготви тие садки манджи.
Дойде Петър из честните църкви.
Проговори Павелово любне:
- Браче Петре, премладо деверче!
Готвила съм сладки, благи манджи,
готвила съм, браче, да поручаш,
па да легнеш, браче, да преумреш.
Покри чем те с това бело платно,
че ти палим тие жълти свещи,
та че ходим по равни дворове,
та чем тебе жално да си плачем,
да видиме Павел що кье чини,
що кье чини Павел, кога дойде!
Поручал е Петър добър юнак,
та е легнал, та си е преумрел.
Покрила го с това бело платно,
запалила тиа жълти свещи,
по двор оди, та го жално плачи.
Павел ойде по сине езере
да си лови шатки златокрилки.
Па не може шатки да си найде,
он погледнагоре, висше небо,
та съгледа кръстата орела.
Он си пущи сиво соколенце
да си скара кръстата орела.
Ка го виде кръстата орела,
сви се орел пиле да утепа.
Пиле бега при Павла юнака,
та се моли да му пущи брата,
да скараха кръстата орела.
Павел пущи и онова пиле,
та скараха кръстата орела,
скараха го више из небеса.
Павел хвана кръстата орела.
Тогай се е Павел досетило,
де нареди неговото любне
да отрови Петрета юнака.
Тога му се жалба нажалило,
дека брате без брате не може.
Коня кара по равни друмове,
право иде дома на дворове,
та да види, да що е станало.
С кон си влезна во равни дворове,
а любне му по дворове плачи,
плачи Петра, премладо деверче.
Павел нема кога от коня да слези:
поведе се от добрата коня,
та си хвана Петра, мило брате,
и хвърли му това бело платно.
Изправи го, колко що си може,
па го Павел у уста целива.
Проговори Петър, мило брате:
- Не бой ми се, Павле, мило брате!
Не бой ми се, да я не съм умрел.
Ти нареди любне да ме отрови,
ама е любне хитро и разумно.
Кога дойдох из честните църкви,
наготвила сладки, благи манджи,
нареди ме да съм си поручал,
нареди ме, та съм си преумрел,
да видиме що чеш ти правити!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015