* * *

Делба на двама братя

Два са братя делба делили,
Павел и Петър всичко поравнили -
ливади с тънки синджири,
нивята декар по декар,
лозята редом по редом,
всичко по равно поделили,
останали два коня хранени
и два сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за друг цвилеха;
ако соколи разделят,
един за друг пищеха
и не се делеха.
Тогаз си Петър науми,
брата си да отрови,
всичкото имане за него да остане.
Той жена си повика,
повика и поръча:
- Утре на лов ще излезем,
ти ще хванеш тлъста пауна,
разни гостби ще наготвиш,
върла отрова ще сложиш,
брата си Павел да отровим,
та всичкото имане за назе!
Нали е жена му умна,
тя си Павел повика
и на Павел думаше:
- Деверко, Павле деверко,
да ти кажем, Павле деверко,
какво ми е брат ти поръчал -
тлъста пауна да заколим,
гостби да наготвим,
върла отрова да сложим,
та тебе, деверко, да отровим.
Всичкото богатство за назе да остане!
Я ще те, Павле, научим,
жив на умрел да се престориш,
насред къщи ще легнеш,
с бело платно ще те повия
и над тебе ще нареждам.
Кат си брат ти дойде,
дано му домилее и дожалее,
та тебе жив да остави.
Като си Петър из гора вървеше,
два се пилци биеха,
едното пищи и нарежда:
- Проклета да си, мале ле,
на връх, на Пирин
гнездо да си свила,
на мен братец да си родила!
Като дочу Петър тез думи,
към къщи забърза,
дано не е сторила жена му,
какво й е поръчал.
Като на порти пристигна,
брат му сред къщи лежеше,
над него жена му пищи, нарежда.
Тогаз си Петър продума:
- Я стани, братко Павле, я стани,
просто да ти е всичкото имане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015