* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата.
Петър на Павли думаше:
- Павле ле, братко по-голям,
айде ми, братко, айде ми,
да се сабайле разделим!
Павел на Петър думаше:
- Петре ле, братко по-малък,
сега е време пролетно,
сега са делба не дели.
Петър на Павли пак дума:
- Айде ми, братко, айде ми,
че веке ми е додяло
хората с нас да се смеят.
Почнали делба да делят -
нивити дюлюм делили,
лозята редом по редом,
ливади с тънки синджири.
Всичко са равно делили,
за нищо не се скарали;
останало е да делят
дор два ми сиви атове
и два ми пилци сокола.
Атове да си разделят,
един за други цвилеха;
соколи да си разделят,
един за други пищяха,
не можат да ги раделят.
Тогаф се двама скарали.
Ранил е Павел в неделя
и си атове възседна,
и взема пилци соколи,
и на Петранка заръча:
- Петранке, либе Петранке,
я ще да ида, Петранке,
в бащини росни ливади,
тебе ще нещо наръчам -
сладки ручоци да сготвиш,
в ручок отрова да туриш.
Кога се Петър събуди,
Петъра да си отровиш,
имане нам да остане
и два ми сиви атове,
и два ми пилци сокола.
Като ми Павел заминал
в бащини росни ливади,
Петранка по дор ходеше,
дребно си сълзи ронише
и си се чудом чудеше -
как ще Петъра отрови.
Като се Петър събуди,
и на буля си думаше:
- Бульо ле, братовице ле,
дали ти, бульо, дотегна
мене бекярин да гледаш?
Петранка Петър думаше:
- Драгинко, драги Петре ле,
нали ме питаш, да кажа -
не ми, драгинко, дотегна
тебе бекярин да гледам,
най ми бате ти наръча
тебе, драгинко, да отровя,
имане нам да остане.
Нещичко жа те помоля,
хатър да не ти остане -
жив-мъртъв да те престора.
Като си Павял отиде
в бащини росни ливади,
пуснал е сиви атове,
соколи в ръце държеше.
Като нагоре погледна,
в небе се орле виеше.
Пуснал е сиви соколи,
орле на земя свалили,
бели му меса късаха,
черни му кърви пиеха.
Орленце пищи, говори
и си мама си кълнеше:
- Проклета да си, мале ле,
три пъти пилци пилеше,
едно ми братче не отхрани,
на мене ярка да изляйни!
Като го Павел, бре, зачу,
по-скоро атове улови,
по-скоро соколи улови
и си яв село отиде.
Петранка, булка хубава,
със черна кърпа на глава.
Павел на порти продума:
- Петранке, булка хубава,
я ти на шега продумах,
ти го навярно извърши!
Опустяло ми имане
и два ми сиви атове,
и два ми пилци соколи,
кога самичък останах!
Петър под платно, бре, стана,
Петър си братец прегърна
и си на Павле думаше:
- Павле ле, братко по-голям,
халал да ти е имане
и два ми сиви атове,
и два ми пилци соколи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015