* * *

Делба на двама братя

Два брата делба деляха
бащино тежко имане.
Рукнаха близке комшие,
комшие и чорбаджие -
не можиха да ги споделят;
рукнаха стар съдия, кадия,
кадия хитър не знае,
за хатър той не дели -
колкото голям и Стоян,
толкова й малък Димитър.
Овцете делиха с овчари,
говеда с говедаря,
бели грошове с шиник мерят,
алтънето с кантар теглят.
Къщите се паднаха на мал Димитър,
хамбарите с пшеница на голям Стоян,
никому хатър да не остане;
на нивите въже теглеха,
чаирето със прът мереха.
Още им делба остана
едно конче хранено
и два сиви сокола,
и една тенка пушка.
(...)
Нататък певецът, който не пееше, а разказваше по слаба памет песента, допускайки много грешки, продължи още по-свободно изложението си така: По-големият брат, Стоян, казал на по-малкия брат: "Немой да делиме соколи и конче, те са на едно израсли. Ега дойде празник, ще се качим на коне, ще обиколим бащини чаири и мюлкове и ще бием дребна лова." Малък Димитър кандисал. Не делили соколи, пушка и конче. Минали няколко дни, голям Стоян започнал да плаче и рекъл на либе Тодора: "Аз днеска ще ида на лов, а ти да повикаш Димитра, да сготвиш манджи и го нагостиш, във виното да туриш люта отрова и да отровиш Димитър, та всичката стока да остане на нас". Заминал Стоян, седнал на сянка под орех и като загледал към небето, видял един орел. Пуснал единия сокол да свали орела, но той не можал да надвие орела. Пуснал и другия сокол. Двата братя соколи късали месата на орела и го свалили. Орелът пищял и плачел: "Бог да убие моята майка, гдето ме е самичък родила и отхранила!" Стоян попитал орела: "Мъчно ли е, пиле, за брата?" Орелът казал: "Мъчно е, брат за брата всеки час трябва. Ако бяхме двама братя, нямаше да се дадем на тия сиви душмани, щяхме да се отървем." Стоян въздъхнал, пуснал орела, качил се на коня, помислил: "Аз какво сторих, та заради стока без брат останах! Додето е пиле, и то за брат плаче!" Забрал Стоян двата сокола, върнал се в дворите си. Булчето му Тодорка стояла на двора. Когато гостила девера си, тя му казала да легне и да не става, докато не дойде брат му. Още неслязъл от коня, Стоян попитал Тодорка извършила ли е, каквото бил поръчал. "Извърших всичко, отрових брат ти и той лежи горе." Слязъл Стоян от коня, качил се на чардака и видял брат си да лежи. Заплакалтой, надал глас до небе. Брат му станал, попитал го защо плаче. "Брате ле, млад Димитре - казал Стоян, - ходих за дребна лова, върнах се и ми дожаля." Към Тодорка той се обърнал: "- Дей гиди, либе Тодорке,
от баща и майка учена..." и продължил: "Защо хората питат, разпитват при женитба и вземат невеста от джинс (род)! Дори кученце кога се взема, и при него се гледа да бъде то от джинс."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015