* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делили,
Иван и Стоян двамата.
Току остана, остана
дор два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Стоян Маринки думаше:
- Маринке, булка хубава,
аз ще на нива да ида,
коне и соколи да паса,
пък ти наготви гостба хубава.
Брат ми Ивана да извикаш,
да го, Маринке, нахраниш,
нашраниш, още отровиш!
Маринка, булка хубава,
наготви гостба хубава,
брат му Иван извика,
че го Маринка нахрани,
нахрани, още напои,
пиянство дури умрялство,
че му очите покрила,
с бяло платно ленено.
Едно ми черно гарванче,
то при соколче отиде,
като Стоян пуснал и другото,
че гарванче си уловиха,
къс по къс го разкъсаха.
Тогава Стоян разбрал,
где брат без брата не може,
право си у тях отива
и на Маринка думаше:
- Защо брата ми отрови?
Тогава се Иван събуди
и се двамата прегърнали.
Отново делба делили,
Стоян вземал по едно,
а брат си давал по две.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015