* * *

Делба на двама братя

Петър и Павел са си делба делили,
лозя на редове делили,
ниви със синджири влачили,
на дилюми ги делили,
всичко са разделили,
два коне не могат да разделят,
два коне и два сокола.
Петър на Петранка думаше:
- Зарана рано да станеш,
разни ястия да направиш,
и в тях отрова да туриш!
Павел да повикаш,
да го отровиш,
всичко за нас да остане.
Петър пасе конете в родно ливаде,
пусна соколите да се разодат.
Орел хвърка по небето,
ка го соколи огледаха,
с клюни му меса късат,
с нокти му пера хвърлят.
Писна орел до Бога,
майке си кълнеше:
- Проклета да си, майко, дваж,
три пъти да си несла и мътила,
за мене братец да си отгледала,
не този зор ярдъм да ми даде!
С око да е кворав с крак да е кьопав.
Петър свирнал, та соколите прибрал,
бързо се в село прибрал
и отдалече се провикнал:
- Петранке, каквото ти поръчах,
дано не си го свършила!
Петранка направила ястия всякакви,
наточила ракия парвак
и напоила Павел, та заспал.
Отишъл Петър седнал на Павел до главата
Като станал Павел
братски са с Петър прегърнали
и Петър дума на Петранка:
- Добре че си от хора
и от джинс беше,
че хора когато си куче вземат,
от джинс гледат да е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015