* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба деляха,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата.
Ниви на дюлюм деляха,
ливади с тънки синджири,
а пък лозята ред по ред -
за нищо не се скарали,
за нищо и за никакво,
за два ми сиви сокола
и два коня хранени.
Соколи жално пищяха,
конете и те цвилеха,
един от друг се не деляха.
Петър Петранки продума:
- Петранке, булка хубава,
зарана рано да станеш,
хубави гостби да сготвиш,
вътре отрова да сложиш,
да си Павела да поканиш,
у нас на гости дойде,
да яде и да се птрови,
всичко бащино наследство,
всичко на нас да остане!
Нали хитра е Петранка,
станала рано сутринта,
хубави гостби сготвила,
и си Павела повика,
и си на Павел думаше:
- Павеле, мили деверко,
нещичко ще да ти кажа,
какво ми Петър поръча -
да стана рано зарана,
у нази да те поканя,
в гостби отрова да туря,
всичко бащино наследство,
всичко за нас да остане!
Ази си, Павле, намислих
да се на умрял престориш,
с бяло платно ще те покрия,
с китки ще те накича,
при тебе, Павле, да седна
да плача и да нареждам,
че като се Петър завърне,
да видим какво ще каже.
Както са си думали,
и така са направили -
Павел се на умрял престори.
Кога се Петър завърна,
Петранка над Павел плачеше.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булче хубаво,
аз ти на шега поръчах,
а ти ми братчето погуби!
Тогаз се Павел надигна,
че са се братски хванали,
хванали и прегърнали
и са се клетва заклели,
че никога няма да се разделят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015