* * *

Делба на двама братя

Два брата, до два близнака -
Павел и Петър двамата,
двамата дялба делили.
Всичко по равно делили,
нивите - дюлюм по дюлюм,
лозята - кетук по кетук,
ливаде, ситно синджире.
Всичко по равно делили,
за нищо не се скарали.
Само им едно остана -
до два ми коня хранени
и до два сиви сокола.
Кога конете разделят,
един за друг си цвилеха,
кога соколи разделят,
един за друг си пищяха,
не могат да ги разделят.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
мари, аз ще, либе, да ида
към наше росно ливаде,
конете да си напаса,
соколи да си разходя.
Ти сготви манджи всякакви,
и в манджи сложи отрова,
та Павел да си отровиш,
имане нам да остане.
И кога ми Петър отиде,
той пусна коне да пасат
и пусна двата сокола.
Орле се в небето виеше,
соколи, като видяха,
те се в небето метнаха,
орлето да си разкъсат.
Орлето пищи, говори:
- Проклета да е майка ми,
дето ме едничко измъти!
Само едно братче да имах,
щяхме да се оттървем!
Кат зачу Петър тез думи,
бързо му дойде на ума
за неговото братче Павелчо,
какво на Петранка поръча.
Бързо си коня възседна
и си в село отиде,
и на Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
аз какво ти поръчах, заръчах,
дано да не си го сторила.
Петранка, булка хубава,
не сложила люта отрова,
а сложила билки омайни.
Кога се Павел събуди,
три дни яли, пили,
и Петър му коне подари,
конете и соколето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015