* * *

Делба на двама братя

Два брата се миловаха
от маленки до големи,
за нищо се не скараха,
не за злато, не за сребро.
Баща им е починал.
Брате са се заделили,
за нищо се не скараха,
скараха се за пилета,
за пилета соколови,
и за таткова си столнина -
кой да седне да царува
на касаба да повеля!
Първи беше юнак Павел,
втори беше юнак Петър.
Поръчало господар Павел
на негово първо любе:
- Аз кье вземам соколето,
и кье взема я загаре,
та кье ида по гората,
дребна лова да си лове.
Кога дойде Петър брат ми,
да направиш голем ручок,
и му полей студна вода
да умие свое ръки,
и му дай до две свещи,
той кье иде ав неделя на църквата.
Ти направи голем ручок,
на ручак га да туриш
той люта отрова,
да отровиш мой брата,
да останат мен соколе.
и таткова царщина!
Ага дойде от гората,
ако найде на живота мой брата,
чудна мъка кье те давам -
църни очи кье ти извадем,
твои ноги кье пресекам!
Той пошета по гората,
брат му дойде на църквата,
и му даде да се мие.
и му кладе бела кърпа,
та си обрише свое лице,
и му пусна до две свещи.
Той отиде на църквата.
Теа стори прогимата,
не кайдиса да му кладе,
да му кладе на ручека отровата.
Дойде Петър от църквата,
та потера и ракия,
как му даде Павловица,
жалба й се нажалило,
дребни сълзи поронила,
и чаша е дополнила,
сос нейни дребни сълзи,
гледа Петър, та не дума!
Заман дойде да ми седнат
на трапеза да ми ядат,
ред е дошло руйно вино да му сипе,
с вино чаша не наполна
сос сълзи я дополнува,
гледа Петър и продума:
- Милна снахо Павловице,
от гледанье твоя девер,
тебе ти се докривило,
та ми рониш дребни сълзи!
Отговори Павловица:
- Мойо девер, не ми си си докривило;
брат ти е поръчало
тебе младо да отровам!
Не кайдисам тебе младо да отровам,
ем кайдисам аз да седем на темница!
Аз кье тебе да продумам -
поеж, брате, и попий,
та полегни на дюшека,
кье те сторем мъртъвеца,
бело платно кье покрием,
тебе цвете кье накичам,
кье запалям четири свещи,
аз кье седя окол тебе;
ага дойде твойе брата,
кье те види мъртъвеца,
дали може да заплаче?
Пак си шета негов брата
тава ден до пладнина,
нищо лова не излови,
ем си седна на ливади.
Тога пусна това пиле,
това пиле соколово,
в ясно небе да пошета,
тамо лова да излови.
Как си литна по небото
и срещнат с това пиле,
това пиле, бре, орлово,
заборет се на небето,
не се даде това пиле
на сокола да го свали!
Писна сокол и си викна:
- Господаре, мой стопане,
я пусни ми мойо брата,
да им дойде на небето,
аз не мога да ти свалем
това пиле без брата си!
Мене днеска кье помогне
мойо брата на ердам,
Аз днеска кье погина
кога нема мойо брата,
утре брат ми ще погине
кога нема я да иде
и на него да помогна!
Тога пусна вторен сокол,
та свалиха тава пиле,
та го кладет на Павлени,
на Павлеви равни скута.
Заплакало това пиле,
и го пита Павел господаре:
- Що ми плачеш, що ми викаш,
що ми викаш, е бре пиле?
Отговори това пиле:
- Я си плака мога брате,
що си има девет братя,
та ходиме силна воскье,
силна воскье на геричка,
от аскере от юнаци,
църне очи да зобиме,
загинаха мои брате,
това плакам и си викам:
да ми беше един брата,
кье надвием на соколе.
Размисли се господаре:
- Боже мили, сполай тебе,
що са пилци по небето
те си викат брат за брата,
я що си сам поръчало
моя любе за брата ми,
да му кладе, бре, отрова!
Тога яхне бърза коня,
та го удри сос мамузе,
и му рече сос вустата:
- Ходи, коньо, да воходиме,
да заварим мойо брата,
мойо брата на живота:
ако найдем мойо брата
мъртовец загубен,
кье те секам комат на камате!
Аз кье найда конье по джамбази,
веке нема брата да си стигна!
Ходи конье и достигна
на къщете Павлеви;
излела е Павловица
та посрещна Павел юнак,
запита я господаре:
- Дал' учини, аз що реко?
- Кье учинам, мое любе,
тоя дума не се прави,
и аз две да ги сторе!
Търгна Павел остра сабе,
само себе да погуби,
два брата да си легнат
в една гроба да им кладет.
Тога вземе Павловица,
вземала му остра сабе,
и порука нехни девер:
- Стани, браче, от дюшека!
Тога стана нехин девер,
сос брата си опростит се,
и си лице полюбиха.
Пак си живот живеяха,
за нищо се не скарат.
В едно сад вода пиеха,
дури смърт да ги раздели.
От тога е останало
тая песна да се пое.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015