|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Два брата дялба делили -
Петър и Павел двамата,
всичко по равно делили,
за нищо не сa се скарали.
Останали неразделни
дор два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Конете, ако ги разделят,
един за друг цвилели;
соколи, ако ги разделят,
един за други пищели.
Тогаз се братя скарали.
Петър, нали е по-голям,
в събота рано е ранил
и на Петкана думаше:
- Петкано, моя първино,
аз ще на лова да ида,
отровна манджа наготви,
и брат ми Павел отрови.
Бърже си навън излезли,
обсъдила коне хранени,
помами сиви соколи
и от вън село излезли.
Погледна поле широко,
съгледа орле в небеса.
Повдигна Петър, изпрати,
изпрати сокол на лова.
Изпищя сокол вдигна се,
настигна орле, сбиха се.
С нокти си очи вадеха,
с клюна си пера късаха.
Бият се на смърт и живот.
Орлето пищи, надвива.
Тогава Петър изпрати
вторият сокол на помощ,
излетя сокол, вдигна се,
на брат си помощ да даде.
Двамата братя сговорно
орлето са победили.
Орлето пищи и пада
и жално-милно проклина:
- Майчице, клета майчице,
три пъти лете, майчице,
три пъти гнезда ти виеш,
три пъти пилци ти люпиш,
едно ми братче не отгледа
та сега да ми помогне!
Кат зачу това млад Петър,
спомни си що е поръчал
на свойто любе Петкана.
Бърже се назад повърна.
Кога у село е дошъл
от далеч порти извика:
- Петкано, либе Петкано,
жив ли е още брата ми?
Петкана Петре думаше:
- Нали ти си ми господар,
каквото каза - това стана!
Петър вкъщи е влязъл,
Павел сред къщи лежеше
с бяло платно бе покрит.
Че викна Петър заплака:
- Павле ле, братко Павле ле,
я стани, братко, я стани!
Пусто остало имане,
стока се, братко, намира,
брат не се, братко, намира!
Я че са Павел надигна
и брат си Петър прегърна.
Петкана, булка разумна,
тя си на Петър продума:
- Как да го, Петре, погубя,
като го малко заварих,
заварих и го отгледах?!
Горно Александрово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|