* * *

Делба на двама братя

Делиха се брайкя, делиха
делиха ниви на дулуми,
делиха ливади на ланци,
делиха къщи, покъщнина.
Требало да делят два коня
два коня, два сиви сокола.
Тегай си се брайкя скарая.
Петър си на Павел думаше:
- На мене се падат два коня,
два коня, два сиви сокола.
Тегай се брайкя разделиха,
Петър си взема двата коня,
два коня, два сиви сокола.
У гора тръгна лов да лови,
ка тръгна на булка нареди:
- Стоянке ле, либе Стоянке,
хубава гостба да направиш,
у гостбата отров да турнеш,
брата ми Павле да отруеш.
- Добре, либе, како ти каза,
све тека, либе, че направим.
Петър си у гора замина,
Стоянка на девер говори:
- Ой девере, мили девере,
брато ти поръчка направи
хубава гостба да направим,
у гостбата отров да турнем
и тебе, Павле, да отруем.
Но ка се, девере, гостиме,
я чу ти постеля начиним,
а ти си легни да преспиеш.
Како е снаха говорила,
тека са с девер направили:
яли, пили и Павле легнал.
Додека е Павел преспивал,
Петър е у гора лов ловил.
Пуснал е два сиви сокола,
па легнал на зелена трава,
подметнал руце под глава.
Под облак се орле вило,
соколи орле облитали,
перо по перо му скубали
и към земята го сваляли.
Пищи орленце и говори:
- Проклета да си, майко мила,
що ми братче не си родила,
у неволя да ми помогне.
Петър си на нозе подскочи
и на соколи си подсвирна,
а соколи го послушаха,
та орленцето оставия
и при него си се прибрая.
Петър си на коня подскочи,
побърза дома да се връне
и брата си жив да затече.
Кага си дома Петър дойде,
на булка си Петър подвикна:
- Стоянке ле, либе Стоянке,
стори ли, либе, направи ли
како съм ти, либе, наредил?
Стоянка на Петър говори:
- Всичко съм, либе, направила
како си ми, либе, наредил.
Викна си Петър с глас зарида:
- Какво си чудо я направи,
та си брата ми я отрови!
Стоянка на Петър говори:
- Немой да ридаш и да плачеш,
брат ти Павел си е жив и здрав,
само е он длъбоко заспал.
Клекна Петър до брат си Павел,
целува го и му говори:
- Всичко че ти, брате, оставим,
и коне, брате, и соколи!
У гората видо орленце,
соколи орле облитая,
перо по перо му скубая
и към земята го сваляя.
Орленцето пищи, говори:
- Проклета да си, майко мила,
що ми братче не си родила,
у неволя да ми помогне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015