* * *

Делба на двама братя

Два са брата мирно живували,
живували и се разбирали,
едно беше Петър добър юнак,
друго беше Павел мил войвода.
И си Петър на Павел проговори:
- Айде, Павле, да се поделиме,
теб се, Павле, бащино не пада.
А Павел си на Петра говори:
- Нечем, братко, да се поделимо,
тебе те е татка оженило,
а мене ме тата не женило,
чекай, брате, я да се оженим,
па тогава ние че се делим!
Разсърди се Петър добър юнак,
та извади тая остра сабля
да погуби той брата си Павла.
Хитра била Петровица млада,
та е она Петра уловила:
- Я стой, Петре, брата си не губи,
и нему се бащино допада!
Разсърди се Петър, добър юнак,
та на либе сърдито говори:
- Чуй ме мене, мое първо либе,
аз че идем до Пирин планина
да си ловим тамо дива лова,
а ти иди на бащини двори,
та донеси едно вакло агне,
вакло агне, либе, да заколиш,
да заколиш, ручок да уготвиш,
и у ручок отрова да туриш,
да отровиш девера ти Павла!
Ойде Петър на Пирин планина,
а либе му на бащини двори,
и донесе едно вакло агне,
и повика девера си Павла:
- Ела, Павле, агне да заколиш,
да заколиш, ручок да уготвим.
Петър ми е върло заповедал
да заколим това вакло агне,
да заколим, ручок да уготвим
и у ручок отрова да турим,
та я тебе, Павле, да отровим,
а я не щем душа да си грешим -
и тебе се бащино допада!
Айде, Павле, ручок да ручамо,
че те качим на чардак високи,
там че легнеш на меки кревати,
че те прекрием с това бело платно,
и при глава свещи ще запалим.
Всичко она Павла направила -
покачи га на чардак високи,
сложила га на меки кревати,
прекрила га с това бело платно
и при глава свещи запалила.
Ойде Петър у Пирин планина
и се върна от Пирин планина.
Кога беше близо до под село,
силна га е дремка оборила,
върза конче за бука дебела
и полегна малко да си поспи.
Ка полегна, към небе погледна,
та съгледа кръстата орлица,
че се вие поди ведро небо.
Пусна Петър два сиви сокола,
та подгони, орлица върнали
и я жива при Петра свалили.
И Петър си на орлица дума:
- Чуй ме мене, кръстата орлице,
айде с мене дома на дворове,
че те раним пребела пченица.
Аз си имам брата по-младога,
да ми кажеш как да го погубим!
А орлица сърдито говори:
- Леле Петре, луд ли полудяваш,
така ли се братята погубват?
И я имах брата по-младога,
вчера са го ловджие убили.
Ако беше и брат ми със мене,
дали щеха твои соколета
лесно жива мен при теб да свалят?
И Петър се бързо досетил,
че със брат си грешка че направи,
та на конче бързо му се моли:
- Скоро бързай, мое врано конче,
скоро бързай, дома на дворове,
че братога със душа да найдем -
един подков злато че ти ковем
и гривата с маниста че нижем.
Дорде Петър дума да издума,
и кончето до двори стигнало.
Хитра била Петровица млада,
по двор шета, бели ръце кърши,
ръце кърши, дребни сълзи рони,
черна кърпа под брада вързала.
Проговори Петър добър юнак:
- Къде дена ти брата ми Павел?
А она му сърдито говори:
- Ей га Павел на чардак високи,
къде лежи под бели покрови
и при глава три свещи му горат.
Рипна Петър на чардак високи,
та пристъпи близо до брата си,
целуна го у десна образа,
целуна го у десна ръчица
и се дръпна малко наназаде,
и извади своя остра сабля -
да се погуби за брата си Павла.
Хитра била Петровица млада,
та е она Павла извикала:
- Вдиг се, вдиг се, млад девере Павле,
Петър че се за тебе погуби!
Ка се вдигна Павел млад войвода,
ка се двама братя прегърнали,
прегърнали, в уста целували
и отново живот заживели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015