* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делили,
двама братя, дор два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичко поред делили,
нивата с въже мереха,
ливади с тънки синджири,
а пък лозята ред по ред,
парите с кантар теглили,
за нищо не се скарали.
Най-после са се, холан, скарали
за за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха,
соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Петър Петранке думаше:
- Петранке, булке хубава,
да станеш рано зарана,
да сготвиш гостби хубави,
в гостби отрова да сложиш,
брата ми Павел да отровиш,
бащино тежко имане
за нази, либе, да остане!
Ази ще, либе, отида,
нивите да си обиколя,
соколите да си разкарам.
Петранка, булка хубава,
станала рано зарана,
сготвила гостби хубави,
в гостби отрова не сложи
и девера Павел покани:
- Ела ми, Павле, да ядеш,
да ядеш, да се наядеш,
от жив на мъртъв престориш,
с бяло платно завия
и при тебе, буле, да седна,
за да те, буле, оплача.
Дано на брат ти сърце се трогне,
за братец да му дожалей.
Петър на лова отива,
нивите да си обиколи,
соколи да си разкара.
Таман на поле той стигна
и си соколи той пусна,
орле се вие високо,
соколи орле нападат,
орле пищи говори:
- Проклета да си, майчице,
три пъти в лято мътила,
а братец да си аз нямам,
от соколи да ме отърве!
Бързо соколи той хваща,
назад се в село той връща,
като до порти той стигна,
камбана силно биеше,
Петранка жално плачеше,
девера Павел оплаква.
Петър Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ти го казах на шега,
а ти го стори наистина!
Трепва ми Павел, та става,
па се двамата прегръщат,
прегръщат и се целуват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015