* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
нивя с въжета мерили,
пари с кантар теглили
и две кончета имали,
и два ми сиви сокола,
само тях не можели да разделят.
Ако кончетата разделят -
едно за друго ще цвилят;
ако соколи да разделят -
един за други ще пищят.
Павел Петранки думаше:
- Да станеш рано заранта,
аз ще по къра ще изляза,
ти сготви изби всякакви
и вътре отрова да сложим,
брата Петърчо да отровим,
бащини тежки имоти,
всичко за нас да остане.
Като си Павел замина,
Петранка, булка хубава,
сготвила гостби всякакви,
ама вътре отрова не сложи,
тя на Петърчо думаше:
- Петърчо, девер по-малък,
я слушай и ме послушай,
какво е батко ти заръчал,
аз няма да го направя.
Я се на умрял престори,
аз ще те с платно покрия,
че като се върне батко ти,
за тебе пишман да стане.
Ето и Павел похлопа,
Петранка, булка хубава,
излязла е да го посрещне,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи.
Като я Павел съгледа
и на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ти на шега поръчах,
ти го наистина стори!
И той си ножа извади,
самичък да се погуби.
Петърчо всичко изслуша,
и се под платно надигна,
и му ръката целуна.
Тогава го Павел прегърна,
прегърна и го целуна:
- Петърчо, брате по-малък,
бащино тежко имане,
всичкото за теб да остане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015