* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
бащино тежко имане.
Нивите дюлдюм по дюлдюм мереха,
лозята ред по ред брояха.
За нищо не се скарали,
само за едно конче хранено.
Стоян Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
ние се с брата скарахме
и аз го люто намразих,
аз ще го, либе, убия!
Петкана дума Стояну:
- Недей го, либе, убива,
аз ще го, либе, отровя!
Било е Света неделя.
Стоян си конче изведе
и два си сокола доведе,
и на ливади отиде,
кончето да си напасе.
На небето се орел виеше,
та си спусна Стоян сокола.
Сокол се в небе издигна
и при орела отиде.
Че се започна люта борба,
с клюни си пера мъкнеха,
с нокти си очи вадеха.
Соколът се ясно провикна:
- Яла ми, братко, на помощ!
Че Стоян си сокола отпусна,
на помощ на брат си да иде.
Тогаз им орела извика:
- Да си проклета, майчице,
дет брат не си ми родила!
Кат зачу Стоян тез думи,
веднага да брат си спомена
и си сокола извика,
и се за село запъти.
Като на портите стигна,
Петкана на двори седеше.
Стоян Петкана продума:
- Извърши ли, либе, всичкото?
Петкана Стояну продума:
- Всичко, либе, извърших!
Тогаз си Стоян заплака,
Петкана дума Стояну:
- Не плачи, либе Стояне,
не съм го аз отровила,
ам съм упойка сложила.
Стоян се много зарадва
и си се виком провикна:
- Да си ми жива, майчице,
че си ми братец родила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015