* * *

Делба на двама братя

Имала й мама, гледала е,
два сина, два близнака,
гледала ги, хранила.
Раснали, та пораснали,
на осемнайсе години.
Чуди се мама, мая се,
кого по-напред да ожени.
Да сгоди мама Иванча,
Стоянчо ерген ще остане.
Да сгоди мама Стоянчо,
Иванчо ерген ще остане.
Че сгоди мама Стоянчо,
Иванчо ерген остана,
ходил ми, ергенувал ми,
цяла ми една година.
Стоянчо дума Иванчо:
- Иванчо, братко Иванчо,
хайде делба да делим!
Каква им беше делбата,
дор два ми сиви сокола,
дор два ми бели атове,
соколи да се разделят,
един за други ще пищят.
Атове да се разделят,
един за други ще цвилят.
Стоян Петканки думаше:
- Петканке, булка хубава,
я ще, Петканке, да ида,
бащина нива да обида.
Улови патка, кокошка,
че сготви гостба хубава,
по малко отрова да туриш,
брат ми Иванчо да отровиш,
всичкото на нас да остане!
Петканка, булка хубава,
хубава патка, кокошка,
хубава гостба сготвила,
по малко шекер турнала,
па точи вино червено,
и върла бистра ракия
и на Иванчо думаше:
- Драгинко Иванчо, мил булин,
я ела да се наядем.
Не слушай, буля, бате си,
вие сте, буля, два брата,
два брата близнака,
братски да се погодите,
и братски да се разделите.
Седнали да ядат и пият,
Петканка, булка хубава,
по-често дава виното,
и люта бистра ракия,
дано се упий млад Иван,
че се упи млад Иван,
че легна Иван, задряма.
Нали го сън отнело,
Петканка булка хубава,
с бяло го платно прикрила,
запали свещи восъчни,
и го с тъмянец прикади.
Стоян на ниви отиде,
бащини си ниви да види,
една ми нива имаха,
една ми малка крушчица.
Стоян под крушка застана,
и си нагоре погледна,
у синьо небе хвърчеше,
едно ми сиво орленце.
Че пусна Стоян сокола,
че си орленце достигна.
Че пусна Стоян и дригия,
че го на земя свалили.
Орленце пищи и дума:
- Мале мо, мила мале мо,
що си ме, мале, родила,
едничко, мале, самичко,
че нямам братец и сестра,
сега щеше да ме отърват!
Стоян му жално дожаля,
възседна бели атове,
помами сиви соколи,
скоро си у тях отиде,
право у къщи влезе,
дребни сълзи ронеше,
и си самичък думаше:
- Какво си сторих, направих,
брат си Иванчо отрових!
Сепна се Иван, събуди,
и той навънка излезе,
и на бате си думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали те селяни нападат,
за някоя селска работа,
ний сме, бате, два брата,
два брата, два близнака.
Братски да се разделим,
братски да се погодим,
я хайде, бате, да идем,
я хайде, бате, да видим,
защо те, бате, нападат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015