* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата.
Всичко по редом делили,
за нищо не се скарали,
най се скарали, скарали,
за две ми малки кончета,
за две ми малки соклета.
Ако разделят кончета -
едно за друго ще цвилят;
ако разделят соклета -
едно за друго пищеха...
Петър Петрани продума:
- Петрано, любе Петрано,
я ще си ида, Петрано,
в гората дърва да сеча,
тебе те тука оставям,
оставям и ти заръчам -
хубави гостби да сготвиш,
на всичките отрова да сложиш,
да отровим брата ми -
всичко на нази да остане!...
Петър във гора отишъл,
Петрана млада, хубава,
хубава, още разумна,
хубави гостби сготвила,
на една отрова не сложи,
а викна девер си Павел,
и си на Павел продума:
- Братче ле, братче Павеле,
Петър ми мене поръча,
хубави гостби да сготвя,
на всичките отрова да сложа,
та да те, братче, отровя!
Я иди, братче, в стаята,
жив се на мъртъв престори,
я ще те, братче, завия.
Павел Петрана послуша,
та си във стая отиде,
жив се на мъртъв престори,
Петрана го е завила.
Като си Петър в гора отиде,
соклета се люто забиха,
едно си Петра продума:
- Петре ле, байче Петре ле,
що не доведе и Павел,
та да ме от сокле отъмне?
Петър го жалба дожаля,
па стана, дома отиде
и на Петрана продума:
- Стори ли, Петро, що казах -
отрови ли брата Павела?
А Петрана Петру продума:
- Не съм го, Петре, отровила...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015