* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
два брата, дор два близнака.
Делили, разделили се,
Павле и Петър двамата.
Парите с кантар теглили,
нивята с въжа мерили,
ливади ситни синджири,
а пък лозята ред по ред.
Всичка им дялба остана,
остана, холан, да делят,
дор два ми коня хранени,
дор два сиви сокола
и дор две хрътки шарени.
Конете да си разделят,
един за други ще цвилят,
соколи да си разделят,
един за други ще пищят,
хрътки да разделят,
една за дрга ще пищят.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава
я ще към ливади изляза,
да си атове разкарам,
тебе те тука оставям,
хубави гостби да сготвиш,
у гостби отрова да туриш,
брата ми да отровиш,
че си Петър коне поведе,
към ливади да отиде.
Петранка гостби сготвила,
готвила, девера поканила:
- Ела, деверко, да ядем
и каквото ти кажа -
ще да мене послушаш.
Бате ти към ливади отиде,
а на мен поръча, гостби да сготвя,
тебе да отровя.
Туй няма да го направя,
сега, като се нахраним,
ти ще в изба легнеш,
аз ще те с бяло платно прикрия.
Казали и го сторили.
Петър си атове върза
и под круша легна.
Погледнал синьото небе,
орле се вий.
А че си Петър сокол пусна,
сокал се нагоре изви,
и си при орле отиде.
Сокол орле не мой да надвие,
сокол на Петър думаше:
- Петре ле, наша сайбийо,
я ми брата пусни,
да си орле надвием,
на земята да го снемем.
Че си Петър сокол пусна,
сокол се бърже горе изкачи,
двамата орле хванаха,
орле пищи и говори:
- Майчице, проклета да се,
като си ме отгледала,
защо не ми брат отгледала,
да си соколи надвием?
Като слуша Петър тез думи,
той се на атове качи
и си бърже вкъщи отиде,
и на Петранка продума:
- Петранке, моя пръвнино,
какво съм ти, Петранке, поръчал,
дано не си го, Петранке, сторила!
Петранка Петър думаше:
- Петре, моя пръвнино,
как да не го сторя,
нали за туй сме са събрали,
да се слушаме!
Петър у изба увлезе,
като брата си погледна,
под бяло платно лежи,
че му мъчно домъчня
и му жално дожаля,
че си ножче извади,
и се в сърцето удари.
Падна до брата си умрял,
брат му тогава скочи
и на брата си думаше:
- Леж, братко, сега да лежиш,
на имане да кандисаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015