* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
два брата, двама боляри,
Павел и Петър двамата.
Голяма делба делили,
голяма делба бащина -
парите с кантар теглили,
нивята с синджир мерили,
лозята ред по ред делили.
За нищо не се скарали,
най-после са се скарали
за два ми сиви сокола.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха,
атове не се деляха,
един за друг цвилеха.
Павли Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
ази си, мари, отивам
във бащините ливади,
да станеш рано таз сутрин,
хубави гостби да сготвиш,
силна отрова да сложиш,
братчето, мари, да извикаш,
да яде, да се отрови,
бащино тежко имане,
конете, още соколи,
на нази, мари, да останат!
Петранка, булка хубава,
тя туй не го извършила,
най стана рано сутринта,
Петърчо от сън събуди
и на Петърчо думаше:
- Петърчо, малко деверче,
я слушай, буле, я слушай,
какво ми бате ти поръча!
Да стана рано таз сутрин,
хубави гостби да сготвя,
силна отрова да сложа,
тебе, деверчо, да извикам,
да ядеш, да се отровиш,
бащино тежко имане,
конете, още соколи,
на нази, а бре, да останат.
Я слушай буля, деверчо,
какво ще да ти разправя -
от жив се умрял престори,
аз ще те с платно покрия,
бате ти, като се върне,
за тебе пишман ще стане.
Павли си напред замина,
във бащини си ливади,
че си конете той пуснал.
Конете кротко пасяха,
облаци орел виеха.
Павли си пусна соколи.
Соколи орел хапеха,
орел си жално пищеше
и си мама си кълнеше:
- Проклета, мамо, да бъдеш!
Три пъти в годината мътиш,
за мене братец не отхрани,
да ме от соколи избави!
Като чул Павли тез думи,
че се той мисъл размислил,
че се той назад повърнал,
право си у тях отишел
и си на порти похлопа,
и на Петранка повика:
- Петранке, булка хубава,
еле ми порти отвори,
че ми конете поеми!
Петранка, булка хубава,
със черна кърпа на глава,
със бистри сълзи на лице
и тя си Павле посреща.
Павли Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
какво ти, мари, поръчах,
дали го, мари, извърши?
Петранка, булка хубава,
тя си на Павле думаше:
- Каквото, Павле, поръча,
ази го, Павле, извърших,
че го сред къщи аз прострях,
с бяло го платно аз покрих.
Че влезе Павли във къщи,
че викна Павли, заплака:
- Я, стани, братко, я стани,
не ща ти, братко, имота,
не ща ти, братко, парите!
Бащино тежко имане -
конете, още соколи,
на тебе, братко да останат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015