* * *

Делба на двама братя

Имала й мама, имала,
имала й двама синове,
два сина, до два близнака.
Глед ги мама, гледа ги,
рани ги мама, отхрани,
дошло е време на мама,
синове да си ожени.
Ожени мама Никола,
че е умряла мама му.
Остана Стоян млад ерген,
млад ерген, Боже, млад-зелен,
ала й клето сираче,
без баща Стоян, без мама.
Седнаха делба да делят -
с крина жълтици мериха,
с кантар дукато теглиха,
делиха ниви, огради
и бащини си ливади.
Саде си, Боже, остана
до два ми коня хранени,
до два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за други цвиляха,
не могат да ги раздялят.
Ако соколи раздялят,
един за други пищяха,
пищяха, не се деляха,
не могат да ги раздялят.
Никола дума Малуду:
- Малудо, първо венчило,
Малудо, булка хубава,
я ми дай златни пайвяни
и дай ми златни гемове,
в росно ливаде ще ида,
конете да пайвантосам,
соколите да си пусна.
Конете трева да пасат,
соколи да си поиграят,
пък ази да ги погледам,
погледам, да им се порадвам.
Пък да вземеш, Малудо,
наготви гостби изядни,
че ги с отрова посипи.
Повикай, мари, Стояна,
че си Стояна отрови,
със бяла го мекрам покрий
и с тъменеца го прикади,
че му свещица запали
и го със китка натъкни,
че викни, мари, да плачеш:
"Оле, драгинко Стояне!..."
Хитра бе, Боже, Малуда,
от Бога дарба дарена,
дарена и благословена.
Възседна конче Никола,
в росно ливаде отиде.
Малуда гостби наготви,
наготви гостби изядни,
не ги с отрова посипа,
най ги посипа, посипа
с червени-бели шекери.
Че си Стояна повика,
обяда да си обядват,
че на Стояна думаше:
- Стояне, мило булино,
я ела, буле, да ядем,
да ядем, сладко да пием,
нещо ще да ти докажа,
драгинко, да ме послушаш -
да легнеш, сладко да заспиш,
с мерекам да те покрия,
с темянец да те прикадя,
ще викна, буле, да плача,
че ми батьо ти заръча,
заръча да те отровя.
Драгинко, джанъм, драгинко,
клето ми сърце не дава,
не дава да те отровя.
Яли са сладко, пили са,
че легна Стоян, че заспа,
че буля му го й прекрила,
с темянец го прикадила
и му свещица запали,
че викнала, че заплакала:
- Оле, драгинко Стояне,
драгинко, мило булино,
като ще дойде батьо ти,
как ща, драгинко да кажа?
Като си Никола отиде
в росно му буйно ливаде,
че конете пайвантоса,
а че си пусна соколи,
соколи да си поиграят.
Два си гарвана хвъркаха,
един се ниско снемаше,
със соколи се удари.
Биха се малко, не много,
биха се два дни и три дни,
че му навиха соколи.
Викна гарвана да плаче:
- Клета му душа, проклета,
който за брат не милей!
Да се провали мама ни,
че ни й по едно раждала!
Да бяхме, Боже, два брата,
на соколи ще надвийме.
Как си го зачу Никола,
възседна конче хранено,
улови двата сокола,
та че си у тях отиде,
че на двори се провикна:
- Малудо, либе Малудо,
Малудо, първо венчило,
я дай ми, мари, Малудо,
я дай ми, мари, остър нож,
в сърцето да се ударя,
да се ударя, пробода,
двама със брата да умрем,
един по един да н' живейем,
че то не било хубаво.
Къде е, мари, Малудо,
къде е брат ми Стоян,
иди го, мари, извади,
да го видя, че да умра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015