* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Парите с кантар теглили,
нивите с въжа мерили,
ливади - с тънки синджири,
а пък лозята - ред по ред.
Всичкото тъй са делили,
делили, не са се скарали,
най-подир са се скарали,
за нищо и никакво -
за два коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха;
соколи не се разделят,
един за други пищяха.
Павел Петранки думаше:
- Петранке, любе Петранке,
се си ме, любе, слушала,
и сега ще ме послушаш.
Аз ще на лов да си ида,
тебе те тука оставям.
Да станеш рано тази заран,
хубави гостби да сготвиш,
вътре отрова да сложиш.
Повикай тогаз братчето
да яде, да се отрови.
Всичкото бащино имане,
на нас тогаз да остане.
Станала е рано Петранка,
хубави гостби наготви,
вътре отрова не сложи.
Горе в собите отиде
и си на Петра думаше:
- Я, стани, стани, деверко,
да ти кажа, да ти кажа,
какво ми батю ти заръча.
Хубави гостби да сготвя,
вътре отрова да сложа.
Да ядеш, да се наядеш,
всичкото бащино имане
на нас тогаз да остане.
Я, слушай, послушай, деверко,
я, слушай, какво ще ти кажа.
Ти ще се на умрял престориш
и аз ще те завия,
с бяло платно покрия,
с черна кърпа ще се пребрадя,
по двора ще изляза,
шетнята да си ошетам.
Павел, като на лов отиде,
пусна си коне хранени,
в росни ливади да пасат.
Тогаз си соколи пусна.
Сокол се в облаци зави,
сиво си орле подгони,
от орле меса късаше
и ги на земята пущаше.
Орлето пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
три пъти мъти в година,
кога ме мене не отхрани,
едно братче да ми отгледа,
от соколи да ме оттърве.
Тогаз се е Павел смислил,
какво си на Петранка поръча.
Бързо си коня взема
и си соколи прибра,
и си у тях отиде.
Петранка му порти отваря,
с черна кърпа на глава.
Той на Петранка думаше:
- Аз ти го на майтап рекох,
а ти си го истина свършила
Той си конете остави
и се при Петър завтече.
Като видя брат си,
под бяло платно да лежи,
жално си милно заплака
и посегна за ножчето,
да си сърце прoбоде.
Петър си всичко гледаше,
гледаше, още слушаше.
Като видя брат си,
че ще бела направи,
бързо под платно той скокна
и при батя си отиде,
прегърна го и го целуна.
Павел на Петра думаше:
- Братче ле, братче по-малко,
от днес, братче, нататък
всичкото бащино имане
на тебе, братче да остане,
парите, още стоката,
конете и соколите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015