* * *

Делба на двама братя

Хататляна часа настана,
раздяла на двама братя,
нивите със синджири мерили,
нивите и ливадите,
лозята ред по ред делили.
Два са сокола разделили,
като ги разделили,
един за друг пищели.
Сиви атове разделили,
един за друг цвиляли.
Петър си соколи улови
и на лов отива,
на Петранка поръча:
- Павела да си умориш,
мъртъв да го заваря!
Като си Петър излезе,
Петранка Павел й домиля,
че си на Павел разправи,
какво бате му поръча,
мъртъв да го завари.
Буля на Павел думаше:
- На мъртвец ще се представиш,
свещица ще ти запаля,
като си бате ти дойде,
мъртъв да те завари.
Ходил Петър, разхождал,
в росни ливади отишъл,
че си на гръб полегнал
и нагоре погледнал,
нагоре, към синьо небе.
Горе се орли виели.
Петър си сокол пуснал,
право при орлето отишъл.
Орле и сокол се борели
и сокол жадно пропищял,
да пусне друтия сокол.
Като си пуснал сокола,
двата сокола орлето свалили.
Орле на земя паднало,
жалко пропищяло:
- Клета й майка, проклета,
девет гнезда да е вила,
девет пъти да е мътила,
на мене брат да е измътила,
брат брата не храни,
ама който го няма,
тежко му и горко!
Петър това зачува
и бързо си у тях отива,
и на Петранка думаше:
- Каквото ти казах, Петранке,
всичкото стори ли го?
Петранка Петър думаше:
- Всичко сторих, направих,
и му свещица запалих!
Той над брат си отиде,
жално-милно заплака.
Тогава се Павел обади:
- Жив съм, братко, жив съм!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015