* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба деляха,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане,
бащино росно ливаде.
Петър Павел думаше:
- Хайди бе, братко, хайди бе,
хайде да се разделим!
Ниви на декар ще делим,
ливаде с тънки синджире,
лозята - ред по ред ще делим.
Павел Петър думаше:
- Не бива, братко, не бива,
сега е време пролетно,
пролетно, братко, работно,
сега се дялба не дели.
Имаме по два коня,
два коня хранени
и до два сиви сокола.
Конете ако разделим -
един за други ще цвилят;
соколе ако разделим -
един за други ще пищят.
Не бива, братко, не бива,
нивите непожънати,
ливади недокоснати,
лозято не е обрано!
Петър на баир тръгнува
и на Петранка заръча:
- Либе, Петранке, Петранке,
ази на баир отивам,
конете да си попаса
и до два ми сиви сокола
в буйно росно ливаде.
Тебе те сама оставям,
да хванеш тлъста паунка,
да сготвиш гостби всякакви,
в гостби отрова да сложиш,
Павела да си отровим,
всичко на нас да остане -
бащино тежко имане!
Ега ми Петър отиде
в буйно росно ливаде,
конете да си попасе
и до два си сиви сокола.
Пасъл ги Петър, пасъл ги,
ега до ден, до пладнинка.
Отде се, холан, спуснали
до две ми сиви орлета,
та се със соколче сбъхтаха.
Отде ми видя братче соколче,
той ми на помощ пристигна,
орли на земя свалиха,
та си братчето отбрани.
Като видя Петър туй нещо,
тогаз му дойде на ума,
какво е на Петранка поръчал,
че Павел да си отрови,
че брат без братче не може.
Бързо се, бре, на конче качи
и си на село отиде,
и на Петранка извика:
- Либе Петранке, Петранке,
каквото ти заръчах -
дано не си го извършила!
- Че как не ще го извърша,
нали ми, либе, поръча,
Павела да си отровя?!
Петранка хитра, разумна -
тя на Павела казала
на умрял да се престори,
кога се Петър завърне,
и с бяло го платно покрила,
че го Петър открива -
кога да го видя умрял,
тогаз се Петър разкая.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015