* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили,
за нищо не се скарали,
всичкото братски делили,
ливади със синджир мерили,
горите със синджир мерили,
горите със прът мерили,
златото със ока теглили,
среброто със кринче мерили.
Най са се, холан, скарали
за два ми коня вранени
и за два ми сиви сокола.
Като коне разделили,
един за други цвилели,
като соколи разделили,
един за други пищели.
Павел Петранки продума:
- Я стани зарана рано,
наготви гостби всякакви,
на гостба отрова да сложиш,
пък аз ще, либе, да ида,
черни угари да ора.
Дано си Петра отровиш,
да остане имане за назе.
Станала и наготвила,
и на Петра продума:
- Драгинко Петре, мил булин,
знаеш ли бате ти какво поръча,
дано те някак отровя.
Я слушай, да те науча -
жив се на умрял престори,
и майстори ще повикам,
сандък да ти направят,
и аз ще се в черно облека,
жално ще викна да плача.
Павел се от оран завръща,
като до порти отива -
дворове пълни със хора,
изпрегна руси биволи,
викнал, та заплакал,
извади остри ножове.
Петър от сандък изскочи
и брата си улови.
Павел жена си поздрави,
дето й така постъпила,
и си Петра спасила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015