|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Двама се братя дялба делили,
Рисне лей, Божке лей, Коладе лей.
Стара ги й майка тъкмя тъкмеше,
по-голям братец един дял взема,
по-малък братец два дяла взема.
Че се разсърди по-голям братец,
че си й взема хранена коня,
хранена коня, два ми й сиви сокола.
Че си й отиде долу ливадята,
заби колче, свърза конче,
че си легна по-голям братец,
към синьото небе гледа,
че си видя сиви хорле.
Та си спусна сива й сокола,
сива й сокола горе й отива право,
сиво й хорле стигна, борба се борят,
не могат да се надвият.
Сива й сокола пищи и вика:
- Пусни мою братец,
помощ да ми дойде!
По-голям братец втора сокола пуща,
сива й сокола бързо лети,
бързо лети, помощ стига,
та си сиво хорле хванаха.
Сиво хорле жално пищи,
жално пищи, майка си проклина:
- Майко, мила майко, цяло лято мътила,
само едно пиле измътила;
шест месеца й лятото,
шест пъти да си й мътила,
сега да имам братец,
на помощ да дойде,
сега на помощ да ми дойде!
Дорде орле издума,
то се на земята намерило.
Дряновец, Разградско; коледна - на братя (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|