* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, два близнака,
Петър и Павел двамата.
Делили, що са делили,
ливади с дълги синджири,
златото с кантар теглили,
за нищо не са скарали,
най-после те са скарали
за два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Конете да си разделят,
един за други цвилеха.
Соколи да си разделят,
един за други пищяха.
Павел на Петра думаше:
- Ази на лов ще ида!
И на Петранка заръчва:
- Петранке, булка хубава,
хубави гостби да сготвиш,
отрова вътре да сложиш,
брата ми да отровиш,
имане на мен да остане!
Павел си на лов отиде.
Петранка, булка хубава,
хубави гостби сготвила
и си девера поканила,
и си на Петра казала
какво е бачо му поръчал.
Яли и се напили.
- Като се бате ти зададе,
ти се на умрял направи,
аз ще те с платно покрия
и ще жално заплача!
Павел на лов пристигна.
Като се лов вдигна,
пусна сиви соколи,
соколи птиче хванали.
Птиченце жално пищеше:
- Проклета да си, майно ле,
дет ме самичко остави!
Тозчас се Петър нажали,
бързо соколи повика
и си към къщи забърза.
Кат го Петранка видяла,
викнала, та заплакала.
Павел Петранки думаше:
- Я стани, Петранке хубава,
да те, Петранке, попитам -
какво ти, либе, поръчах,
туй ли, Петранке, ти стори?
Нали й Петранка разумна,
тя на Павела продума:
- Павеле, либе Павеле,
аз това нещо не сторих!
Като го Петър зачул,
скочил и се хвърлил,
и си братчето прегърнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015