* * *

Делба на двама братя

Два брата делби делили,
лозята ред по ред броеха,
нивите с тънки синджири мериха.
Най-после са се скарали
за два сиви сокола и два коня хранени.
Соколи един за друг пищяха,
конете един за друг цвилеха,
цвилеха, не се деляха.
Най-после Павел намисли,
па на Петрана продума:
- Либе Петрано, Петрано,
сутрин рано да станеш,
ази ще на нива да ида,
а ти хубави манджи да наготвиш,
в тях отрова да сложиш,
па повикай брат ми, Петрано,
да яде, да се отрови,
та всичко да стане на нази двама!
Като Павел от къщи излезе,
Петранка, булка разумна,
Петър повика, повика
и му всичко разправи:
- На легло ще полегнеш,
с бело платно ще те прекрия,
та да дойде брата ти,
да дойде и да те види.
Павел през гора вървеше,
на едно дърво високо,
едно пиле пищеше,
сокол му очи пиеше.
Пиле пищи и нарежда:
- Проклета да си, майчице,
задето не си ми братец очувала,
да ме от лошо отърве!
Щом зачул Павел тез думи,
веднага се в къщи завърна,
па на порти потропа.
Петранка порти отвори,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи.
Павел Петранка продума:
- Либе Петранке, Петранке,
аз го на шега изрекох,
ти го наистина извърши!
Павел в соба влезна,
Петър на легло лежеше,
с бело платно прекрит.
Като си Павел заплака,
Петър под платно подскочи
и Павел прегърна,
прегърна и го целуна.
Павел на Петър продума:
- Петърчо, братче по-малко,
халал да ти са конете,
конете, още соколите,
всичко имане за теб да бъде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015