* * *

Делба на двама братя

Двама братя Лазар и Стоян
делба делили.
Делили, що са делили,
бащино тежко имане,
къщи високи и ниви широки,
остана неразделена
една птица соколова
и двамата я искат.
Стоян, по-големия, бил женен,
а Лазар неженен.
Стоян станал рано в неделя,
и рекъл на жена си:
- Опечи бели хлябове,
заколи пъстър паун,
наточи вино червено,
днеска е свети Гергьовден.
Аз ще отида с коня,
с коня и сокола,
ниви да обходя.
Вие не ме чакайте,
викай брата Лазар да се храните,
в храната и виното отрова сложи.
Като се върна - жив да го не сварвам!
Оседлал си конче Лазар,
стигнал си ниви големи.
Видял че хвърчи във висините орел,
пуснал сокола, юнашка птица,
да си орела хване.
Сокол се въз орел спусна,
орел се вие, извива
и люто си орел майка проклина:
- Три пъти, мале, да си снасяла,
два пъти да си чупила,
та и аз братец да имам,
мене от сокол да отърве!
Като чул Стоян тез думи,
бързо се назад повърнал,
и по пътя си Стоян думал:
- Орел, що е орел, птица проста,
и той плаче за мил брат,
от брат помощ иска,
а аз какво направих!
Булка Стояница била умна жена,
покрила Лазар с бяло платно,
а до глава му свещ запалила.
Стоян си в къщи влязъл
и от далеко запитал какво е станало.
А булка му рекла, че е всичко в ред.
Стоян към брата си се хвърли
па почнал жално да плаче.
Лазар се събудил па станал
двама се прегърнали
и никога вече се не карали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015