* * *

Делба на двама братя

Два брата делба деляха,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане -
ниви с копрали мереха,
ливади с тънки синджири,
лозята чели ред по ред,
парите с кантар теглили.
За нищо не се скарали -
за два ми коня вранени
и за два сиви сокола.
Като конете разделяха -
един за други цвилеха.
Като соколи разделят -
един за други пищяха...
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ази в ливади ще ида
да си конете напаса;
тебе те тука оставям,
хубави гостби да сготвиш,
във тях отрова да сложиш,
брата ми Павел да отровиш -
всичкото бащино имане,
всичко за нас ще остане.
Издума Петър и замина.
Отиде в росно ливади,
разтирил коне да пасат,
под круша гърбом полегна
и си нагоре погледна.
Орле се вие в небеса.
Че пусна сиви соколи.
Те си орлето уловиха,
черни му пера скубеха,
бели му меса късаха.
Орленце пищи и говори:
- Да се провали майка ми!
Толкова лято широко,
три пъти да е мътила,
за мене братец да отхрани,
на мене помощ да дойде!
Кат зачу Петър тез думи,
бърже се Петър усети -
каква е дива гадина,
и тя за братец милее,
пък той брата си отравя.
Възседнал бързо конете
и си у село отива.
От портата още завика:
- Петранке, булка хубава,
каквот' ти заръчах,
сакън да н' си го сторила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015