* * *

Делба на двама братя

Имала мама, гледала,
до двама сина близнака -
Петър и Павел двамата.
С голям ги кахър гледаше,
по чужди къщи предеше,
предеше, още тъчеше,
синове да си отгледа.
Раснаха и пораснаха.
Жени ги мама, изжени,
добри им булки вземала.
Ала комшии им ядоват,
рачили да ги разделят.
Почнали братя да делят
бащино си имане.
Нивите с въже деляха,
ливадите с тънки синджири,
а пък лозята ред по ред.
Не можаха да си разделят
до два ми сиви сокола,
до две ми врани кончета.
Ако соколи разделят,
един за друг ще пищят.
Ако кончетата разделят,
едно за друго ще цвилят.
Сутринта, като съмнало,
Петър си на лов отиде
и на Петрана поръча:
- Либе Петрано, Петрано,
нещичко ще ти поръчам,
ти да го, либе, изпълниш.
Сутринта рано да станеш
и да ми братец поканиш,
братеца да ми нагостиш
за назе, либе, да остане
бащино тежко имане.
Нали е булка разумна,
хубави гостби сготвила,
но си отрови не сложила,
и си на Павел казала,
какво е Петър поръчал:
- Павеле, мили деверко,
жив се на мъртъв престори,
с бяло ще те платно покрия,
като се върне млад Петър,
ще видим какво ще каже.
Петър си сокол отпусна,
сокол орленце подгони,
но не можа да го улови.
Петър си пусна втория,
та си орленце хванаха.
Орленце пищи и дума:
- Мамо ле, проклета да си,
мамо ле, триклета да си,
лятото е шест месеца,
а годината - дванайсет,
по веднъж да си мътила,
мене братец да си измътила!
Петър му жалба дожаля,
че ми се бързо завърнал
и отдалеч се виком провикна:
- Петрано, булка Петрано,
какво ти, либе, поръчах,
дано не си го свършила,
да не си ми братец погубила,
че и дивата гадинка
и тя за братец си плаче!
- Как да съм го, Петре, свършила,
досега съм ти вярно стояла,
тоя път, Петре, аз не съм!
Петър се виком провикна,
че са се братски хванали
и са се мъртви пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015