* * *

Делба на двама братя

Два брата, мамо, два близнака, (2)
Петър и Павел двамата,
Петър на Павля думаше:
- А да се, братко, разделим!
Павел на Петра думаше:
- Как ще се, братко, разделим,
като е време пролетно,
жътвата не ожъната,
лозята необрани,
ливади неокосени?!
Петър на Павля думаше:
- Нивите с дюлюм ще делим,
ливади с тънки синджири,
а лозята ред по ред.
Решили и го сторили.
Всичко добре минало.
Та взели да делят
два коня алени и два сиви сокола -
не могат да ги разделят.
Конете един за друг цвилеха,
соколи един за друг пищяха.
Тогаз се братя скараха.
Че стана Петър рано в неделя
и на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
нещичко ще ти поръчам,
ако го, любе, не извършиш,
лошо щеш, любе, да патиш!
Я вземам соколи,
соколи и коня хранени,
бащини ливади отивам,
конете да си закарам,
конете и сиви соколи.
А ти ще станеш
да сготвиш гостби всякакви,
гостби отрова да сложиш,
брата ми Павел да отровиш.
Петранка, булка хубава,
като си Петър изпрати
и се вкъщи върнала,
чуди се какво да прави,
какво да прави, да стори.
Тя си при Павльо отива
и му всичко разправя,
какво й казал мъжа й.
- Братко Павле ле, Павле ле,
каквот е казал брата ти,
аз няма да го направя,
но слушай какво ще ти кажа -
ти легни, братко, сред двори,
с бяло платно ще те покрия,
на ноги свещи запаля.
Кога се върне брата ти -
сред двори да те намери.
Петър в ливади лежеше,
конете окол него пасяха,
конете, сиви соколи.
Петър нагоре гледаше,
нагоре към сини небеса.
Съгледа сиво орленце,
той пусна сиви соколи,
те си орлето свалиха
и му месата късаха.
Орлето пищи и плаче,
и си майчица проклина:
- Проклета да е майка ми!
Три пъти мъти в година,
така ли не можа
братче да ми изхрани,
в зла нужда да ми дотреба,
да дойде да ми помогне.
Кат зачу Петър таз дума,
на нему дойде на ума,
какво беше поръчал
на негово либе Петрана.
Бързо подскочи,
забра си коня хранени,
взема си сиви соколи,
бързо за дома потегли.
Като си Петър отиде,
какво да види -
брат му Павел отровен,
с бели чаршафи покрит,
на ноги свещи светеха.
Той се виком провикна:
- Петрано, любе Петрано,
мар, я ти рекох на шега
и ти го стори истина!
Тогава Павел подскочи,
брата си Петър прегърна.
Петър на Павля думаше:
- Халал да са ти конете,
конете, сиви соколи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015