* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба деляха,
два брата, до два близнака.
За нищо не се скараха,
парите с шина меряха,
нивите с аршин меряха,
ливади с тенки синджири,
а пък лозята - ред по ред.
За нищо не се скараха,
за нищо и за никакво.
Най-подиря се скарали,
за два ми коня хранени,
и за два сиви сокола.
Като конете разделяха,
един си за друг цвиляха,
като соколи разделят,
един си за друг пищяха,
не могат да ги разделят.
Павел Петрана думаше:
- Петрано, либе Петрано,
да станеш рано сабахлян,
да сготвиш топла обяда,
да месиш бяло, кисело,
да месиш и да го опечеш.
Вътре отрова да туриш,
да викаш, да го нагостиш.
Нагостиш, да го отровиш.
Бащино тежко имане,
всичко на нази да остане.
Петрана хитра, разбрана,
станала рано сабахлян,
сготвила топла обяда,
месила бяло кисело,
месила и го опекла.
Не кайдисала да тури,
да тури вътре отрова.
Най-турила вътре татула,
че е викала брата му,
викала и го гостила.
Павел соколи пасеше,
и си във небе гледаше.
В небе се орел виеше,
Павел соколи думаше:
- Я си във небе хвръкнете,
и си пилето хванете!
Соколи в небе хвръкнаха,
и си пилето хванаха,
Пилето пищи, говори:
- Бог да убие майка ми,
дето е мене изхранила,
кога не ме е изхранила,
едничко братче да имам,
да дойде, да ме оттърве,
от тия сиви соколи,
брат - брата, холам не храни,
тежко му и горко кой няма.
Павел му на ум дойде,
какво на Петрана заръча,
право във тях си отиде,
още от далеч викаше:
- Петрано, либе, Петрано,
каквото ти ази заръчах,
дано не си го сторила!
Брат - брата, холам не храни,
тежко му и горко, кой няма!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015