* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делиха,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Парите с кантар теглиха,
нивите дюлюм по дюлюм,
чаири с тънки синдижири,
лозята кърък по кърък.
Всичко са редом делили,
за нищо не се скарали.
Само са, джанъм, скарали
за два ми сиви сокола
и за два коня червени.
Яга конете деляха,
един си за друг цвиляха,
цвиляха, не се деляха;
един за други пищяха,
яга соколе деляха,
тога се, джанъм, скарали,
скарали, лошо думали.
Павел булче си думаше:
- Любе Елено, Еленке,
я ще на нива да ида,
дълбока оран да ора.
Ти добра гостба да сготвиш,
в гостба отрова да туриш.
Я че Петърчо изпратя
гостбата да си отвземе,
пък ти му тури да яде,
да го, Еленке, отровиш.
Еленка, булка хубава,
тя добра гостба сготвила,
а отрова не турила.
Павел Петърчо изпрати
гостбата да си отвземе.
Тя му турила да яде
и на Петърчо казала:
- Петърчо, милен деверко,
хапни, деверко, и пийни
и легни, сладко та заспи.
Аз ще те, холан, прекрия
със бяло платно ленено.
Слушай бате ти кат' дойде,
виж го как жално ще плаче.
Като си Павел ореше,
из небо орле летеше,
като го, холан, видяли
Павлеви до два сокола,
веднага орле сграбчили
и го на земя свалили.
Орленце жално плачеше,
майка си люто кълнеше:
- Бог да майка ми убие!
Три пъти мъти през лято,
по едно да измътваше,
пак щяхме да сме три братя.
Кат' зачу Павел тез думи,
той си на акъл продума:
"Орленце, диво пиленце,
и то си за брат милее,
а пък аз имах един брат
и аз го, холан, изпратих
Еленка даго отрови!"
Пуснал улове от рало,
удяйна конче рането
и си във къщи отиде.
Отвънка, виком извика:
- Либе Елено, Еленке,
къде й, Елено, Петърчо?
- Аз го, Павеле, отрових!
- Елено, гиди Елено,
аз ти на шега продумах,
ти го истина направи.
И викна жално да плаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015