* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делба делили,
бащино тежко имане,
жълтиците с шиници,
нивите с копралите,
ливадите с тънки синджири,
лозята ред по редом.
Най-после ми се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокила.
Ако конете разделят,
един за друг ще цвилят.
Ако соколе разделят,
един за друг ще пищят.
Пък си в къщите влезнали,
Павел Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
девет години как сме се взели,
все си ме, либе, слушала
и сега ще ме послушаш.
Утре рано да станеш,
бели погачи да месиш,
тлъста пауна да заколиш,
хубави гостби да сготвиш
и в тях отрова да сложиш,
брат ми на обед да каниш,
та да го, либе, отровим.
Всичко имане за нас да остане!
Аз ще коне на паша изкарам.
Но либе Петранка разумна,
бели погачи намеси,
хубави гостби наготви
и си девера Петър
на сладка обеда покани.
Петранка, булка разумна,
на девер всичко разказа,
жив на мъртъв направи
и факла свещ запалила.
Орленце в небеса летеше,
Павел си сокол пуснал.
Орел и сокол се сбиха,
като сокол не мажа да надвие,
Павел си други сокол пусна
и орле на земя падна,
като майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, майчице,
трижди да си проклета,
че не си ми братче измътила
и аз помощ да си имам!
Като тези думи от орле чу,
Павел се бързо дома върнал,
над ковчег се надвесил.
Живи се с брат си хванаха
и се мъртви пуснаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015