* * *

Делба на двама братя

Дане ле, писнале са, брайно ле, две славета,
ей, Коледо, мой Коледо,
не са били две славета,
най са били двама братя,
двама братя, два близнака.
Бащино си тежко имане
не са можле да разделят,
два сиви сокола.
Единия на жена си заръча:
- Ще сготвиш гостби всякакви,
в гостбите отрова ще сложиш,
да отровиш брат ми,
та да вземем бащино имане
с два сокола!
Азе на лов ще ида,
а ти всичко да свършиш,
какво ти поръчах.
Като на лов отишъл,
видел в небето орле хвърчи.
Пуснал единия сокол
да се с него бие,
не може никой да надвие.
Пуснал другия сокол,
за да го двама убият.
Орлето пищи и говори:
- Проклета да е моята майка,
че не ме е отчувала
на мен един братец,
за да се отърва
от тия два соколе!
Прибрал брата соколите
и си в къщи отишъл.
А жена му брат му нагостила,
вместо отрова да тури,
дала му вино и ракия,
а когато се поупил,
легнал, та заспал.
Тя го с бело платно прикрила
и му свещица запалила.
Когато мъжът й пристигнал,
отдалеко й викнал:
- Каквото ти заръчах,
дано не си го извършила,
оставам без мили братец!
А тя му рекла:
- Вместо отрова -
дадох му вино и ракия
и е сладко заспал.
Той брата събудил,
от радост не могат
да се братя разделят.
Тебе пеем, Бога славим!
Колко здравец по планини,
толкоз здраве в тази къща,
на човечно, на добично,
и на стари старейшини,
и на млади домакини.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015