* * *

Делба на двама братя

Седнали ми са, седнали,
Манол и Стоян двамата,
седнали да ядат и пият,
бащино имане да делят.
Нивите дюлюм делили,
лозята с метър мерили,
чаири - с ситни синджири.
Три пъти са го делили,
все се е така паднало -
на Маноля се паднало
бащини черни биволи,
бащини сиви соколи,
на Стояна се паднало
бащино конче хранено,
бащина кола желязна.
Манол се люто разсърди,
Манол на нива отива,
Петкана го изпращаше.
Манол Петкано думаше:
- Петкано, любе Петкано,
да сготвиш тлъста юрдечка,
да вземеш, любе Петкано,
чифутска жълта отрова,
да си Стояна отровиш!
Петкана се назад върнала,
у майчини си отиде
и на майка си продума:
- Мамо ле, мила мамо ле,
Манол ми, мамо, наръча,
да си Стояна отровя.
Дал да го, мамо, отровя?
Мама Петкано думаше:
- Мъжова се дума не мести,
не мести, на две не прави.
Ти вземи, синко Петкано,
чифутска върла ракия,
та си Стояна упои,
упои, та го омай,
в долни го изби занеси,
в женска го риза ти стори,
жълти го цветя накичи,
с бяло го платно ти прекрий;
га дойде Манол от баир -
Стоян мъртъв да завари.
Петкана мама послуша,
тя взела върла ракия,
та си Стояна упои,
упои, та го омая,
долни го изби занесе,
женска го риза турила,
жълти го цветя накичи,
с бяло го платно прекрила.
И Манол орал, що орал,
до синя върла пладнина,
отде се, холан, задало,
пиленце, сиво орленце.
Манол си пусна соколи,
та си пиленце улови.
И Манол тръгна за село,
пиленце в ръка държеше,
пиленце жално пищеше,
пиленце люто кълнеше:
- Бог да убие майка ми,
кога ми не изхранила
барем ми братче еднинко,
от сокол да ме отърве!
Манол се много разкая,
още си, Боже, думаше:
- Дето е, Боже, пиленце,
пиленце, сиво орленце,
че пак си за братец плаче,
я какво чудо направих,
та си Стояна отрових!
Като си в село отиде,
Петкана го посрещнала.
Манол Петкано думаше:
- Кото ти, либе, наръчах,
извърши ли го, Петкано?
Петкана дума Маноля:
- Мъжова се дума не мести,
не мести, на две не прави.
Манол си в изби отиде,
пиленце в изби той пусна,
пиленце, сиво орленце,
Стоян на глава отиде,
та му в устата плювна
и Стоян стана, та седна,
па Манол легна, та умря.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, сиво орленце,
какво ти добро бях сторил,
та ми добро не забрави,
не забрави, не забави?
Пиленце дума Стояна:
- Байне, бате Стояне,
знаеш ли, байне, помниш ли,
га гореше Влашка земя,
Влашка земя и Богданска,
ние във дърво пищяхме,
ти ни от дърво извади,
та ни от огън отърва,
от огън и от пожара.
Тва ти добро не забравих,
не забравих, не забавих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015