* * *

Делба на двама братя

Петре и Павле ми се заделили:
заделили стока таткова си,
заделили пополе чивлази,
заделили девет кули хазно,
заделили два сиви сокола,
заделили хърти ем загари,
заделили коня шестокрила.
Па говори Петре, по-стар братец:
- Ете тебе, Павле, по-млад братец,
ете тебе по поле чивлази,
ете тебе девет кули хазно.
Я кье вземам два сиви сокола
и кье вземам хърти ем загари,
и кье вземам коня шестокрила.
На Павлета недраго му падна,
се разлюти Павле, по-млад братец,
той ми нейке по поле чивлази,
той ми нейке девет кули хазно,
току сака хърти ем загари,
той ми сака два сиви сокола
и ми сака коня шестокрила.
Па говори Петре, по-стар братец:
- Ето тебе, Павле, по-млад братец,
ете тебе по поле чивлази,
ете тебе девет кули хазно.
Я кье вземам два сиви сокола
и кье вземам хърти ем загари,
и кье вземам коня шестокрила.
Па ми Петре леко наръчуе,
наръчуе на млада Петрейца:
- Петреице, верна любо моя!
Я кье ходям у гора зелена,
ти да уготвиш еден добър ручек
и да пущиш една чаша вино,
у виното билке чемерике,
да отруеш Павле, по-млад братец,
кой кье дойдам, умрен да найдам.
Петреица, умна и разумна,
па говори тая на Павлета:
- Вако братец. тебети нарекло,
кой кье дойде, умрен да те найде.
Ти се молям, Павле, по-мал братец,
ой да влезеш в шарена одая,
ти да умреш, богме, от нахвала.
Кье та покрием платно бубакярно,
кье ти запалям до четири свеке.
Како що му Петреица кажа,
от нахвала той ми умрело.
Му запали до четири свеке
и го покри платно бубакярно.
Али Петре по гора ми шетал,
лов ми лови низ гора зелена.
Тамо найде еден сури орел,
па ми пущи еден сиви сокол.
Се фатиле орелот и сокол,
пищи сокол како люта змия:
- Пущи, Петре, други сокол братец
да ме отне от сура орела!
На Петрета на памет му дойде:
- Боже мили, фала единему!
Како двойца брата ми се прошураа,
мегю себе тие да се отма!
Я како сум у кукя нарекло -
Павлетаго жена да отруе!
Бърго ми се тоа попишмани,
търчи дома тоа, търчейки,
па прашуе млада Петреица.
Петреица лепо м' укажуе:
- Ете како ти си ми нарекло,
тако у сам брате направило:
ете ти я ишарена одая,
покриено платно бубакярно,
запалени до четири свеке,
Кога виде Петре, по-мал братец,
тога ми се бърго попишмани,
се удари руке от колено:
- Ов до бога, я щом сум направил!
Брат со брата ми се дожалиа,
а я братец що сум му нарекло?
Та що беше млада Петреица:
- Немой, Петре, ти да много жалиш!
Що кье мене ти бакшиш поклониш
да оздраам Павле, по-мал братец?
- Петреице, верна любо моя!
Ако оздраеш Павле, по-мал братец,
ти покланям по поле чивлази,
ти покланям девет кули хазно.
Й поклони по поле чивлази,
й поклони девет кули хазно.
Петреица, умна и разумна,
па отиде, Павлета го викна:
- Стани, Павле, братот ми те жали!
Павле тоа, како що ми беше
от нахвала тоа ми умрено,
двойца братя мисе разгърлиа,
оба двата ми се пожалиа.
После Петре нему му поклони,
му поклони хърти ем загари,
му поклони два сиви сокола
и му даде коня шестокрила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015